Vox Populi

Западните Балкани и България през новата 2015 г.

0

В началото на новата 2015 г. е редно нашенските политици и дипломати, а и анализаторите у нас, занимаващи се със Западните Балкани да направят една равносметка къде се намира България в сложния пъзел на регионалните отношения. И, разбира се, да си отговорят на въпроса дали страната ни е фактор и активно присъства в тези отношения и ако да, по какъв начин и как са и ще бъдат защитени националните ни интереси и през 2015 г.?

В този ред на мисли на право място с Македония нещата май отново (и за кой ли път?) са в задънена улица. Ха да се подпише договор за добросъседство и хоп – вземе, че се появи поредния препъникамък или от наша, или от тяхна страна. Никой от двете страни на българо-македонската граница, от страната на обикновените хора, не иска такива хладни отношения, ама кой го пита? „Когато атовете се ритат, магаретата патят“, е рекъл народът ни и от двете страни на границата. Какво толкова има да делим със Скопие не е ясно. Ясно е обаче, че колкото с гърците повече натискаме македонците, толкова повече ще ги приближим към Белград! Сега Гърция е под силен международен натиск заради позицията й по въпроса с Македония. Може би ще отстъпи. Не е ли време да подкрепим братята си край Вардара и веднъж и завинаги името „българин“ да престане да бъде синоним на нещо лошо и заплашващо в Македония? Не е ли точно сега нашият исторически шанс да направим кардинален пробив в двустранните отношения и с малко добра воля да изведем Скопие от орбитата на Белград и желязната хватка на Атина?

Докога София и Скопие ще се държат взаимно като сърдити стари моми? Ако при съседите не щат, то поне у нас е крайно време да се проумее, че конфронтацията ни ще обслужва чужди интереси. Не само че е време, а е и крайно време да се стъпи на качествено нова основа и да се започне разумен диалог за установяването на отношения на доверие и приятелство. Упражняването на натиск и принуда е твърде опасно и зловредно…

На второ място идва западната ни съседка Сърбия. Определено отношенията между нашите две страни стагнират през последните 5 – 6 години и особено по времето на първия кабинет „Борисов“. По времето на кабинета „Орешарски“ беше направен плах опит чрез президента Плевнелиев да се установи личен контакт между него и сръбския му колега Томислав Николич чрез провеждането на двустранен бизнес – форум в София. Може де се отчете, че до момента опитите за сближаване са пълен, ама пълен провал. И това не е случайно. Главният виновник за замръзналите контакти на официално ниво се казва „ГЕРБ“, разбирай настоящият премиер Борисов. Властимащите „напредняци“ в Сърбия с лидер премиера на съседите ни Александър Вучич нееднократно протягаха в миналото ръка към ГЕРБ за установяването на тесни междупартийни отношения. А от тях до затоплянето на контактите ни е просто по-малко от една крачка… Напразно! От ГЕРБ се направиха на глухи и не разбрали, а сега на Вучич ръка протяга кой ли не – от унгарците от ФИДЕС до християндемократите на Меркел… А за нашенските доморасли политици остава утехата, че Брюксел ще топли отношенията ни с комшиите. Не е ли интересно защо до сега Борисов нито веднъж не покани сръбските си колеги – преди Дачич, а сега Вучич? Нито пък те се сещат за него и предходника му Орешарски. Малко странно, а?

Добре, че поне съседите взеха и откриха авиолиния между София и Белград, че ако чакахме само на общия влак… А само да си припомним, че до 2008 г. страната ни беше между първите пет чуждестранни инвеститори в Сърбия.

А за малцинството ни в Сърби и дума да не става! Оставено е не на самотек, а направо на произвола на съдбата. Хак им е на българите в Сърбия! Защо не се определихте да речем като унгарци!?

За Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора няма какво много да се каже. Отношенията ни с тях са толкова безоблачни, та чак никакви! Могат де се изчерпят с баналната дипломатическа фраза: „Между страните ни няма отворени въпроси.“ Абе, да си го кажем направо – няма и затворени. Просто няма никакви! А стокооборотът и търговията са в рамките на статистическата грешка или поне такива са данните от сайта на родното Министерство на икономиката.

За огромно съжаление така стоят нещата и с единствената държава от Западните Балкани, членка на ЕС – Хърватия. Ако на улицата на някой хърватски град, чак и в Загреб спрете и попитате някой за България най-често отговорът е „страна – членка на ЕС“. И толкова. Някой може да допълни „Черно море“, „София“ и „приятелска държава и народ“. Точка. Стокообмен – както беше споменато по-горе. Но пък за тази сметка си имаме търговско – икономическа служба към родното Посолство в Загреб! А, да се подсетим, че бившият премиер Орешарски отиде за цял един ден до Загреб и май договори и авиолиния между столиците ни. Не че функционира, ама все пак е нещо! Като нещото наречено газопровод между Сърбия и България, или нови ГКПП, или пък железопътна линия София – Скопие…

Уважаеми господа Властимащи,

Време е да се посъбудите от Брюкселската хипноза и да се огледате в комшулука. Истината се нарича добросъседски отношения и развитие на икономическите връзки тук, на Балканите и със съседните нам държави. Иначе… Бог е високо, а Брюксел (разбирай Вашингтон) е далеко…

Автор: Методи Методиев (Той е смятан за един от най-добрите съвременни експерти за Балканите. Дълго време работи като дипломат в Сърбия.)

Източник: БГНЕС


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега