Без размахване на пръст, без разхвърляна критика към нейното правителство.

Нека сега сравним с един човек, който за три години в ролята си на президент направи може би 70(спрях да ги следя) обръщения към нацията, в които нито веднъж не отправи послание към народа си, а се занимаваше с една непрестанна критика към правителството с цел политически дивидент. Която на мен ми стои като ученическо сричане по листчета.

И, независимо екипа си от съветници, стратегически съвети и т.н, нито веднъж не предложи някакво полезно и навременно от негова гледна точка решение.

Два свята, два свята…

Единият на човек с възпитание, такт, който цял живот е готвен за тази своя отговорност. Който не се обиди на света, когато столетната ѝ поверена империя, където “слънцето никога не залязва” се разпадна и превърна във формалност. Който е видял всичко – от Ганди и Неру, Мандела, Временната републиканска армия, Втората световна война, катастрофата в Абърфен. Който е бил редом с Чърчил, Атли, Макмилан, Дъглас-Хоум, Уилсън, Хийт, Калахан, Тачър.

От другата страна е човек, чийто хоризонт е само до края на следващия му мандат. Чието име свързвам с ветата, роклите на жена му, автоджигитстване по софийските булеварди, правене на нелепи майтапи с пандемията. И който, когато името му бе намесено в проверка около ВВС, си направи нарочна трибунка, за да обяви световна конспирация спрямо него.