Vox Populi

Великобритания в ЕС – между реторика и реалност

0

Преди пет месеца се обърнах към британския министър-председател Дейвид Камерън с отворено писмо, в което го призовах да заеме отговорна позиция: да води политика, базирана на факти и реални преценки, а не водена от популистки настроения и митове. Моят апел беше ориентиран към анти-имиграционната риторика на правителството на Камерън, която съпроводи премахването на ограниченията за българки и румънски работници в ЕС. Сега искам да отправя същото послание, но по друг повод – дебатът за изход на Обединеното кралство от Европейския Съюз.

Възможността за това Великобритания да се откаже от своето членство в Европейския съюз е обсъждана от повече от десетилетие. Една от страните-основателки на един от най-успешните проекти на нашето време всъщност иска да се оттегли от него – поради опасения за уронването на своя суверенитет, на политическата и икономическата си независимост. Поне това е позицията, която британското правителство заема пред своите граждани и Европа. Още през 2004 г. Тони Блеър обеща да проведе референдум за прекратяване на членството на Великобритания в ЕС, и през 2017 г. тази идея може да стане реалност – поради което събитията е Европа са особено чувствителна тема за Камерън и неговата партия.

В този контекст, дебатът по председателство на Европейската комисия не можеше да бъде лесен за британците. Те нямат свои представители в най-голямото политическо семейство в ЕС – Европейската народна партия – чиято номинация за президент получи най-голяма подкрепа в Съюза. Но не и тази на британците. Кандидатурата на Жан-Клод Юнкер не само не беше добре възприета на Острова, но дори провокира открито негативни реакции от страна на Дейвид Камерън и консерваторите. Агресивната реторика против кандидата на ЕНП всъщност създаде порочен кръг, с който вместо да „адресира проблемите на хората“, правителството ескалира напрежението в страната. Отражение на това е и обществената подкрепа за изход на Великобритания от ЕС, която след избора на дясно-центристкия Spitzenkandidat за президент на Комисията рязко се покачи, в сравнение с предишните рекордно ниски равнища. Точно както с анти-имиграционните настроения през януари 2014 г., дискусиите за това кой ще бъде следващият президент на ЕК създадоха ненужни проблеми за британското общество, с които политиците сега ще трябва да се справят – независимо от това дали им харесва или не.

Открито противопоставяйки се на Жан-Клод Юнкер и заклеймявайки го като твърд федералист, който ще възпрепятства Великобритания в усилията да реформира ЕС, Камерън постави началото на контра-продуктивна реторика. Само обратен завой в този подход може да върне Острова към пътя на просперитет и стабилност. Неслучайно лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд заяви, че позицията на Камерън демонстрира неспособността на правителството да гради връзки с европейските си партньори. Желанието на Обединеното Кралство да се дистанцира е някак си парадоксално, имайки предвид, че Европейският Съюз показва готовност да работи за постигането на споразумение – например, Германският канцлер Ангела Меркел обеща, че опасенията във Великобритания „ще бъдат решени“, а Волфганг Шойбле призна, че „исторически, политически, социално и културно, Великобритания е напълно незаменима за Европа“. Самият Жан-Клод Юнкер е поставил „решаването на Британския въпрос“ сред основните си приоритети за мандата му като президент на Европейската комисия. Той обещава да „работи за честна сделка с Великобритания. Сделка, която приема особените изисквания на Великобритания, като същевременно позволява на ЕС да продължи да се развива и интегрира“.

Фактите говорят за едно – Дейвид Камерън преувеличава с твърдението си, че последните европейски избори са направили членството на Великобритания в Европейския съюз още по-трудно. В действителност, никой не иска тази държава да излезе от Съюза – Европа ясно показва готовността и желанието си да направи компромиси, за да запази един от ключовите си членове, а и самите британци нямат интерес да излязат от клуба. Докато са част от него, те все още имат контрол върху „правилата на играта“ и могат да се възползват от всички възможности, които ЕС предлага.

Започнах тази статия с въпроса за имиграцията и ще приключа по същия начин. Усилията на Великобритания да контролира имиграционния поток от други европейски страни-членки символизира усилията на тази страна да остане възможно най-независима, да управлява своите дела. Сега наблюдаваме същата тенденция около дебата за президентството на Европейската комисия. Поддържайки такава реторика и дистанцирайки се от Европа обаче, Великобритания няма да стане по-силна. Напротив – рискува да се превърне в остров, не само в географския смисъл на думата.

Правителство на Камерън се фокусира върху факта, че 2,3 милиона европейци живеят в Обединеното кралство, забравяйки, че почти идентичен брой граждани на Обединеното кралство живеят в други държави-членки. То се фокусира върху разходите за членство в ЕС, като се игнорира факта, че изход от блока би довело до значителни финансови загуби за британците – от по-скъпи полети до Европа, до застой в на икономическия растеж (като CBI установи в едно неотдавнашно проучване). Отново виждаме сблъсъка между реторика и реалност в британския подход.

Ние, европейците, искаме Обединеното кралство в Европейския съюз. Време е Дейвид Камерън и неговата партия да откликнат на покана за партньорство и да допринесат по-активно за европейския проект. Ето защо за пореден път, както направих и преди пет месеца, апелирам към г-н Камерън да разчита на факти, а не на митове.

Автор на анализът е Ева Паунова (евродепутат)


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега