Vox Populi

Тероризмът като ежедневие в Европа

0

Тероризъм е понятие без приета международна дефиниция. Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши длъжностни лица, военни, хора, които обслужват интересите на правителствата или обикновени граждани.

Тези актове, в зависимост от гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.

Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война.

Едва от 80-те години на 20 век свързването на тероризма с масмедиите го превръща във световна политико-военна стратегия.

В днешно време думата тероризъм сме свикнали да я възприемаме за нормална, когато става въпрос за определени региони като Близкия изток или Северна Африка например. Именно на тези места по света се зараждат най-активните терористични организации като Ал Кайда, Ислямска държава, Боко Харам и др. Бруталните престъпления извършвани от тези фракции, както и от други не толкова известни групировки, играещи ролята на техни крила, са всекидневие за някои от страните в посочените региони. Причините за проявата на тероризъм могат да бъдат най-различни, но в конкретния случай, споменатите терористични групировки извършват нападенията си с една основна цел – налагането на религиозно-фундаменталните си  идеи свързани с мюсюлманската вяра.

През последната една седмица станахме свидетели на поредните подобни престъпления. Този път обаче атаките не бяха извършени в Сирия, Ирак или Афганистан, а в сърцето на Европа и люлката на демокрацията – Франция и нейната столица Париж. На 13 ноември при координирани атаки в центъра на френската столица бяха убити над 130 души, а десетки бяха ранени. Това не бе удар само срещу Франция, това бе удар срещу цяла Европа и нейните така наболелите напоследък проблеми по отношение на политиката й спрямо бежанци, имигранти и етнически и религиозни малцинства.

Четири дена след кървавите нападения в Париж, тероризмът отново беше водеща тема, като този път събитията бяха с епицентър в друга голяма европейска страна – Германия. Там контролната среща по футбол между отборите на Германия и Холандия въобще не се състоя, заради опасения на полицията в Хановер, тъй като на самия стадион бе намерен съмнителен пакет. В действителност терористи са подготвяли покушение по време на футболната среща, както и на гарата в Хановер. За щастие този път атентат и жертви нямаше, но създалата се ситуация за пореден път доказа, че терорът вече се е настанил в Европа.

Няколко дена по-късно – на 18 ноември пак Франция беше център на световни събития и отново основната тема беше тероризмът. В парижкото предградие Сен Дени, при провела се акция на френската полиция, подкрепена от армия и спецчасти, бяха ликвидирани двама терористи, един случаен минувач беше убит, а други осем души бяха задържани.

Целта на тази акция бе Салах Абдеслам, за когото се счита, че е организирал и участвал в терористичните атаки в Париж. Той не бе открит, а седем от общо осемте задържани лица бяха освободени.

Темата с тероризма в Европа не се изчерпва дотук. В столицата на Европейския съюз Брюксел бе проведена полицейска акция, при която десет души бяха арестувани във връзка с подготвяне на нападения. Белгийските власти намериха и арсенал от химикали и експлозиви в извършената операция, а нивото на заплаха в Брюксел беше вдигнато до максимална заплаха за сигурността на базата на анализи на френските и белгийски служби за сигурност. Службите за сигурност на Белгия са получили данни, че на тяхна територия могат да бъдат извършени атентати като терористичните удари в Париж от 13 ноември.

Всички тези събития ни показват само едно – темата „тероризъм” стана ежедневие за Европа. Над страните от континента е хвърлено едно сериозно предизвикателство, което трябва да бъде решено в най-скоро време, за да се избегнат кръвопролития, като тези във Франция. Само в рамките на седмица едни от най-развитите и либерални европейски държави бяха изправени пред лицето на терора. Дали прекалено толерантната политика на целия Европейски съюз спрямо бежанци и малцинства не се оказа буквално буре с барут? Докога Европа ще бъде скована от страх заради тези неспиращи нападения и опити за такива? Дали няма да има отново терористични атаки в някоя европейска страна при така създалата се обстановка?

Това са все въпроси, на които ни предстои да получим отговор. А на Европа й предстои война. Война с една крайно извратена идеология. Война на идентичност, на идеали, на цивилизации.

 

За автора: Михаил Колев е магистър по „Стратегически комуникации и медиен мениджмънт“, в момента работи като журналист на свободна практика


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега