Предложената Стратегия за обществено обсъждане провокира сериозна гражданска активност за отхвърлянето й. Опасенията на част от населението е, че в Стратегията има постановки, които ще отворят вратата за безпринципно и масово санкциониране на семейства и отнемане на децата им от държавата. Смея да заявя, че това е пресилено и е плод на непознаване на материята и като следствие, всяване на паника и подстрекаване към необосновани протести.

Стратегията очертава рамката на редица нормативни документи, касаещи закрилата на децата. В нея са застъпени основни положения от международни актове, като Стратегията на ООН и такива на ЕС. Основната цел на Стратегията е защита на децата от всякакъв вид насилие и превенция срещу детската престъпност. Тя залага на следните основни принципи:

1. Недопускане на дискриминация.
2. Защита на най – добрите интереси на детето.
3. Право на живот, оцеляване и развитие.
4. Право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде зачетено.

Ключов елемент в Стратегията е , че в центъра на вниманието трябва да бъде поставено детето като носител на права. Закрилата и правата на детето са ангажимент на цялото общество. Освен ДАЗД, детето е в центъра и на други институции, като Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Министерството на социалната политика, МВР, Прокуратура и местната власт. Стратегията определя модела на интеграция между отделните министерства и институции с цел целенасочен подход и унифициране на законодателството. Изисква се по – високо ниво на информирана свързаност чрез секторни политики по формулата здравеопазване + образование + социална политика + сигурност (правосъдие и вътрешен ред). Тук е мястото да обърнем отново внимание на нуждата от изучаване на Гражданско образование като отделен учебен предмет, точно, защото гражданската култура на българина е на незадоволително ниво.

Ясно е, че голям процент деца в България са деца, живеещи в риск. Благосъстоянието на детето е пряко свързано с благосъстоянието на семейството. При положение, че много семейства са с минимален доход и с нисък социален статус, няма как да очакваме децата им да живеят в добра среда. Този проблем изисква осигуряване на възможности за повишаване на доходите и нова политика за социално подпомагане. В тази си част Стратегията очертава два хоризонта на въздействие:

1. Осигуряване на условия за спазване на правата на детето.
2. Фокус върху качеството на живот на детето.

Според статистиката през 2017 г. 41 % от децата в България живеят в риск от бедност и социално изключване. Преждевременно са напуснали образование около 13 % ( при среден % за ЕС 6 ). Въпреки стремежа на държавата да обхване 90 % от децата до 6 г. в детски заведения, сега този % е около 78. Пак според статистиката, през 2017 г. 4 106 деца са пострадали от престъпление. Тези данни ясно ни показват, че има нужда от превенция на рисковете чрез фокусиране на усилията на законодателна, изпълнителна и местна власт, както и ангажираност в проблема на училище и детска градина, гражданско общество, бизнес, медии и общностите.

Основно право на детето е да живее в сигурна среда, което означава осигуряване на превенция и защита от насилие и други вредни действия върху личността му, и ефективен достъп до правосъдие.

Върху какво трябва да обърнем внимание и кои формулировки в Стратегията са подвеждащи:

1. Няма ясно определение кои деца са в риск. Може би конкретиката ще се впише в Закона за децата и семейството.
2. Извеждането на първо място като принципи, засягащи благосъстоянието на семейството, определя голяма група деца като деца в риск.
3. Четейки Стратегията, останах с впечатление, че е насочена към определена група деца, тези от малцинствата. Вярно е, че при тях е най – висок процента на отпаднали от училище деца, липса на елементарна семейна грижа, опасност от насилие върху децата, ранен брак, детска престъпност, като кражби, просия, проституция и сексуални престъпления. Но къде е държавата толкова години да направи опити за успешна интеграция, за семейно планиране, за налагане на елементарни норми на култура и грижи? Крайно време е да се обърне внимание на малцинствените групи и да се наложи здравната култура като начин на живот и задължителното образование като начин за измъкване от мизерията. Не става ясно в Стратегията как ще се защитават най – добрите интереси на децата в маргинализираните общности – чрез изваждане от семейна среда, чрез репресивни мерки, чрез законодателни инициативи, налагащи силово спазване на законодателните норми?
4. Един от принципите в Стратегията е спорен: правото на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде зачетено, както и да има ефективен достъп до правосъдие. Не става ясно къде детето трябва да бъде чуто – в семейството, в училище, на улицата, в общността. Защото по – надолу четем: “Осигуряване на възможности за участие на детето във взимане на решения по въпроси, които го касаят, както и правото му на достъп до игри, спорт и културни мероприятия. Означава ли това, че ако вкъщи родителите накажат детето си поради слаб успех, например, с отнемане на компютъра, или лишаване от игри, те ще са накърнили правата му и ще понесат санкции? Или, ако при обсъждане на семейната почивка, мнението на детето да почиват на Малдивите не бъде взето под внимание, то семейството ограничава правата му? Надявам се, че тези спорни моменти да се изчистят в Закона за детето и семейството.
5. Друг спорен момент е, въвеждането на забрана за телесно наказание над деца и ефективно работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана. Тук много внимателно следва да се прецизира що е то телесно наказание и дали заради един заслужен шамар няма да те обвинят в насилие? И какво се разбира под „работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана“? Дали няма да се стимулират съседите, колегите, приятелите да те докладват, без да има защо, просто за да ти навредят?
6. Въвеждане на принципа на доказаното въздействие, чрез въвеждане на практики, основани на данни и доказателства. Не става ясно за какви данни става въпрос, как ще се събират доказателства, само за децата в риск ли се отнасят и т. н.
7. Според SWOT Стратегията има следните слаби страни:

• Наличие на голям брой институции в областта на закрила на детето, което затруднява осъществяване на споделените им отговорности;
• Наличие на множество нормативни документи;
• Недостатъчно включване на експерти от НПО (тук не съм съгласна, защото има много, които работят в тази област по различни проекти и по – скоро вредят, отколкото да помагат).
• Липса на единна информационна система ( каквото и да означава това ).

ИЗВОД

Като цяло Стратегията не е лоша, защото за първи път се върви към законодателни норми за закрила на детето. А да се правим, че няма деца в риск, е все едно да си заравяме главата в пясъка. Трябва да се следи по – нататъшния процес, ако Стратегията се приеме от Парламента, в последвалите нормативни актове да няма двусмислени текстове, да не се допуска изземване на ролята на семейството във възпитанието на децата, да не се допуска физическо, психическо и вербално насилие в дома, училището, на улицата и в социалната група. Ако такова бъде забелязано, своевременно да се сигнализират компетентните органи ( тук е ролята на гражданското общество ). Да се търсят работещи практики за интеграция на малцинствените групи чрез провеждане на здравна и образователна култура. Да има ясно разписани правила при какви случаи следва отнемане на деца от семейството и отглеждането им в приемно такова и за какъв срок. Горещите телефони за сигнали и помощ да са САМО на държавни институции, които да са длъжни да отреагират на момента. Да не се спекулира с правата на децата, а да се зачитат вековните традиции на отглеждане и възпитание на българското семейство.

автор: Валя Станимирова, политолог и политически анализатор