Стивън Хокинг живя над 50 години повече, отколкото лекарите му предричаха, доказвайки що е то силата на човешкия дух. За това време той се превърна в една от най-ярките звезди на научния небосклон, стана баща на три деца, написа множество книги, включително три детски романа, ожени се втори път и пак се разведе, пребивава в безтегловност. Но най-вече – остави дълбока диря в историята на човечеството. 

 

„Той беше велик учен и необикновен човек, чиято работа и наследство ще живеят в продължение на много години“, казват неговите деца Луси, Робърт и Тим в изявление до медиите. „Неговата смелост и упоритост заедно с брилянтността и хуморът му са станали вдъхновение за хората по целия свят“, убедени са те. 

 

И са абсолютно прави. Прозренията на Хокинг не само оформят съвременната космология, но и са станали повод за това мнозина да посегнат към науката или просто да погледнат на света и живота по нов начин. 

 

В своята кариера именитият учен се занимава с въпроси в сферата на космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 г. заедно със Сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство в подкрепа на Големия взрив. Дълго време се вълнува от черните дупки и през 1974 г. доказва, че те всъщност не са абсолютно черни. 

 

Британският физик намери немислима преди това връзка между гравитацията и квантовата теория, а през 1981 г. изказа предположението, че въпреки безграничността на Вселената, тя все пак има краен размер във време-пространството и математически доказва това две години по-късно. 

 

„Малцина, ако има такива, са направили повече, за да задълбочат познанията ни за гравитацията, пространството и времето“, казва неговият колега Мартин Рийс, цитиран от National Geographic. По време на честването на 70-годишния юбилей на Хокинг в университета в Кеймбридж той напомни на аудиторията историята на младия Стивън, за когото никой не е очаквал, че ще живее достатъчно дълго, за да защити докторантурата си. 

 

Едва на 21 години, докато кара своята магистратура в Кеймбридж, Хокинг е диагностициран с амитрофична латерална склероза (АЛС), която бързо води до пълна парализа на всеки един мускул в тялото. Болестта го осакатява физически, като дори му отнема способността да говори, но не и силата на духа и разума. 

 

Той е „най-известният учен в света“, признава Рейс – „заради блестящите си изследвания, заради бестселърите си и най-вече заради удивителния триумф над злополучието“. 

 

 

Любопитно е, че Хокинг е роден на 8 януари 1942 г., точно 300 години след смъртта на друг велик астроном и физик – Галилeо Галилей. Бъдещият професор е най-голямото от четири деца в семейството и по желание на баща си е трябвало да се занимава с медицина. Още от малък обаче той е силно привлечен от звездите, на които посвещава целия си живот. 

 

Малко преди да бъде диагностициран с АЛС в университета Кеймбридж той се запознава с бъдещата си съпруга и майка на трите му деца Джейн Уайлд. След 25 години брак те се развеждат и малко след това Хокинг се жени за една от болногледачките си – Илейн Мейсън. Бракът им бива очернен от слухове и също завършва с развод. 

 

През цялото време обаче Хокинг остава верен на науката. Междувременно написва и три детски романа в съавторство с дъщеря си Луси. 

 

 

„Вселената не би била вселена, ако не е дом на хората, които обичаме“, каза Хокинг веднъж. Тези думи идват да покажат, че в основата на неговите мисли всъщност винаги е човекът. През последните години именитият учен многократно е споделял опасенията си за бъдещето. Той алармира за два основни проблема – глобалното затопляне и изкуствения интелект. 

 

Според него енергийните ресурси и глобалното затопляне ще направят планетата негодна за живот. “Стигнахме момента, когато няма връщане назад. Земята става твърде малка за нас, населението се увеличава с тревожни темпове и ни грози заплахата от самоунищожение”, коментира преди време той. Хокинг смята, че единственият вариант за спасение на нашата раса е колонизирането на нови планети. През миналата година той дори прогнозира, че на хората им остават едва около 100 години на Земята. 

 

Изкуственият интелект е другият потенциално опасен за човечеството проблем, смята Хокинг. “Ако в настоящето хората разработват компютърни вируси, то в бъдеще някой може да създаде изкуствен интелект, който може да се самоусъвършенства и да се възпроизвежда. Това ще се превърне в нова форма на живот, която ще превъзхожда човека”, обясни професорът.

 

„Не се страхувам от смъртта, но не бързам да умра. Има толкова неща, които искам да направя първо“, възкликна веднъж Хокинг. А ето, че днес (14 март 2018 г.) се събудихме с новината за неговата кончина. Със сигурност можеше да направи още много, но и това, което свърши за 76 години, не е никак малко.