Бизнес, България, Коментари

Скритите пороци на роуминга

0

Ако сте във Финландия (на приблизително 2600 километра от България) и искате да се обадите на някого тук от мобилния си телефон, това ще ви струва познатите 0.445 лв. на минута. Или 0.117 лв., ако ви наберат. Разбира се – благодарение на европейските регулации. В същото време, ако сте в Сърбия, на приблизително 15 километра след Драгоман, и звъннете пак по мобилния на някой в България, ще платите между 2.30 и 5 лева на минута в зависимост от тарифния си план. Кажи-речи, същите са цените в Македония. Тоест – като тези за роуминг с Виетнам, Сингапур или Фарьорските острови. Което също, разбира се, е до голяма степен благодарение на европейските регулации.

Да, роумингът с държавите от ЕС отдавна е евтин, а даже предстои и да отпадне. Този с държавите извън съюза обаче си е типична главорезница. При това главорезите не са българските телекоми, а колегите им от съответните държави.

Накратко, ситуацията е такава, че заради европейските правила местните оператори са длъжни да дават на всички останали тарифи на едро за повиквания в мрежите им в рамките на 1 евроцент – независимо дали обаждането идва от Пловдив или от Суринам. Регулацията обаче не важи за телекомите извън ЕС, чиито цени на едро не са “вързани” по никакъв начин и съответно те не само ги държат в пъти по-високи от тези на БТК, “Мобилтел” и “Теленор”, но и непрекъснато ги повишават, а реципрочност при договорите просто няма. Когато сте в Сърбия, в мрежата на който и да било тамошен оператор, българският, чийто абонат сте, му плаща на едро за всяка изговорена от телефона ви минута. А при повишаваща се цена на едро няма как тази на дребно да пада.

От цялата работа със скъпия роуминг извън ЕС печелят очевидно чуждестранните оператори. Сега за пръв път от три години насам има шанс тази ситуация да бъде променена.

В цяла Европа телекомуникационните регулатори преразглеждат правилата за трафика с произход извън съюза и много от тях освобождават тарифите за него на собствените си оператори. Решението на българската Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) по темата трябва да излезе съвсем скоро. И ако то последва добрите европейски практики, договарянето на българските телекоми с тези извън ЕС поне ще става, без едната страна да е буквално вързана с максимума от 1 евроцент.

Резултатът ще е или и другата страна да свали цената на едро, което ще рефлектира и в поевтиняване на роуминга за крайните клиенти, или – ако сръбските, турски, македонски и руски оператори (с които е най-големия трафик) не желаят да го направят, поне и българските ще им отговорят по същия любезен начин. Което няма да промени сегашните тарифи за абонатите, но поне ще задържи евентуалното им покачване, а местните телекоми ще вдигнат леко приходите си, вместо като досега просто да пълнят касите на чуждите оператори.

Три години след големия удар

Регулацията върху т.нар. mobile termination rates (MTR) – цени на едро за входящ трафик в мрежата на мобилните оператори, реално беше въведена в България от 2012 г. Тогава КРС наложи на местните телекоми таван от 5.5 стотинки на минута свързване с мрежата им и ги задължи да поддържат това ниво за всякакъв тип трафик независимо от произхода му – дали е от конкурентен оператор от страната, от такъв от ЕС, или от мрежа от която и да било държава в света. По-късно този таван беше постепенно свален още, като в момента операторите са длъжни да поддържат въпросните едрови тарифи на разходоориентирано ниво, което се изчислява по специален, утвърден от регулатора модел (BULRIC), и е цифром и словом 1 евроцент на минута.

До 2012 г. въпросните MTR на българските оператори действително бяха сред най-високите в страните от ЕС, но рязането тогава директно свали нивото им тук доста под средното за съюза, каквото е и в момента. Именно заради този регулаторен удар общо “Мобилтел”, БТК и “Глобул” изгубиха приход от около 200 млн. лв. годишно такси на едро.

Сега, три години след тази финансова подстрижка за компаниите, КРС прави преглед на регулацията си на този пазар, както е длъжна по закон. Пак по закон именно по време на този преглед, ако реши, тя може да премахне ценовите ограничения за трафика с произход извън ЕС. Първоначалните сигнали обаче са, че няма да го направи, докато регулаторите на 12 държави от ЕС вече предприеха тази стъпка, и то без да срещнат съпротива от Брюксел.

Според проекта за решение на българския регулатор, публикуван за обществено обсъждане в средата на август, накратко, той констатира, че на пазара на терминиране на трафик в мрежите на българските оператори няма конкурентен проблем, и предвижда да запази наложените там ограничения, считано от 1 юли 2016 г. Което означава, че регулацията ще е валидна за още три години – до средата на 2019 г.

Резултатите от общественото обсъждане, което вече приключи, обаче, показаха, че всички становища – не само на операторите, но и на заинтересованите министерства и на Комисията защита на конкуренцията (КЗК), са в обратната посока и препоръчват на КРС да премахне таваните за тарифи на едро за трафика от страни извън ЕС.

Какво ще направи секторният регулатор трябва да стане ясно съвсем скоро. Запитан за съдържанието на становищата, които е получил, и посоката на окончателно решение на КРС председателят й Веселин Божков каза: “Към момента на тези два въпроса не може да се даде отговор, тъй като общественото обсъждане приключи на 12 септември и в момента становищата се анализират и обобщават. На този етап не е възможно да се даде гласност на представената в тях информация, тъй като същата представлява търговска тайна. Комисията ще се произнесе след разглеждане на постъпилите становища и на направена експертна оценка.”

Няма проблем, но има проблем

Констатацията на КРС, че на пазара на терминиране на трафик в мрежите на българските оператори няма конкурентен проблем, реално показва, че никой от тях не ограничава входящи повиквания и не им налага дискриминационни цени. Проучването, довело до този извод, трябва да бъде направено, защото всеки от телекомите на практика е монополист в собствената си мрежа и това няма как да не е така. Именно за да запази ситуацията в статус “няма проблем”, явно КРС за момента предлага да запази ограниченията в тарифите на едро. Повече аргументи обаче липсват.

Според всички останали заинтересувани институции и самите оператори всъщност конкурентен проблем има и той се състои в това, че докато местните телекоми се съобразяват с ценови тавани, контрагентите им извън ЕС нямат такива и така тукашните са поставени в неравностойно положение.

Публично първа с такова становище излезе КЗК. “КЗК счита, че КРС… трябва да изследва законовите възможности за евентуално осигуряване на възможност на телекомуникационните предприятия, опериращи в страната, за прилагане на балансирани и равноправни конкурентни условия спрямо контрагентите, включително и тези извън ЕС и Европейската икономическа зона”, пише в заключението на антомонополния регулатор. “КЗК счита, че проблемите, произтичащи от регулирането на цените на терминиране, без оглед на произхода, следва да бъдат обстойно разгледани от КРС с оглед преценка дали не поставят българските оператори в неравностойна позиция”, пише още в решението, публикувано през седмицата. В него КЗК подчертава и че подходът да се остави договарянето на едровите тарифи извън ЕС на търговски принцип е възприет вече от доста членки на съюза: Унгария, Чехия, Франция, Хърватия, Словения, Германия, Италия, Гърция, Норвегия, Белгия, Португалия, Естония. При това, пак според официалната информация в решението на КЗК, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, макар и към момента да не е излязъл със специални препоръки по темата, “нееднократно е подчертавал, че са налице възможности за избягване на дисбалансите”.

Показателно е впрочем, че обикновено КЗК съгласува без забележки всички проекти на решения на КРС, докато в случая подчертава, че си запазва правото за допълнително разглеждане на темата.
Със становища в подкрепа на интересите на българските компании излязоха и министерствата на транспорта и на финансите.

“Поставяме акцент върху прегледа и оценката на съществуващите регулаторни практики в останалите страни в ЕС с цел създаване на по-силни позиции на националните предприятия при преговори с оператори от държави извън ЕС, които нямат реципрочни задължения за ценови контрол”, пишат от транспортното министерство. В становището си ресорния зам.-министър Валери Борисов отбелязва и че “при налагане на ценови задължения, които пряко влияят върху паричните потоци, следва да се отчита приоритетно националния интерес, интереса на българските предприятия и тяхната конкурентоспособност, както и възможните ефекти върху потребителите”.

Европейци или прекалено европейци

Що се отнася до операторите, и трите са дали негативни становища в КРС по проекта й да запази регулацията върху цените на повикванията на едро, като според източници на вестника на специална презентация пред регулатора те са представили и конкретни изчисления с колко те са намалили тарифите си, с колко чуждите оператори са ги вдигнали и колко губят от всичко това.

“Българските мобилни оператори са поставени в условията на ценова дискриминация и при различни условия спрямо операторите в държави извън Европейския съюз/Европейската икономическа зона (ЕС/ЕИЗ)”, пише в позицията на “Теленор България”. “Регулаторният орган задължава българските предприятия да прилагат регулирани цени при терминиране на национален и международен трафик в мобилни и фиксирани мрежи, без значение дали трафикът се генерира в държави от ЕС или извън него. А мобилните оператори в държавите извън ЕС нямат подобни изисквания и налагат едностранно високи цени за терминиране на трафик в техните мрежи, което е и причина за сериозен дисбаланс в цените. За българските потребители изходящите повиквания в държави извън ЕС (най-често това са съседните) се таксуват при много по-високи цени, сравнено с потребители извън ЕС”, казват юристите на телекома.

Всичко това според “Теленор” се отразява негативно и върху цените на услугите на дребно, и върху приходите на компаниите. “От проекта на пазарен анализ на КРС става ясно, че регулаторът възнамерява да продължи прилагането на регулирани цени по отношение на целия трафик и отказва да приложи мерките, които изисква българският бизнес и които биха облагодетелствали българските потребители.

“Теленор” счита, че направените изводи са необосновани и разглеждат в много тесни граници пазара и конкурентните проблеми, които биха могли да възникнат в бъдеще. Считаме, че българският телеком регулатор следва да прилага новите и по-добри европейски практики и да ги прилага по-стриктно, тъй като те са от полза както за българския, така и за европейския потребител”, пише още в позицията на оператора.

Подобни са аргументите и на другите два телекома. Те подчертават, че прегледът на европейската практика показва, че останалите регулатори променят подхода си към трафика, идващ извън ЕС, а решенията им да премахнат ценовите ограничения не срещат проблем от Европейската комисия. Ако и в България това не бъде направено, операторите просто ще продължат да губят приходи, което намалява възможностите им за инвестиции, а и рано или късно ще доведе и до промяна в крайните тарифи.

Позицията на “Мобилтел” е, че “налагането на ценова регулация по отношение терминирането на трафик в мобилни и фиксирани мрежи следва да бъде с обхват единствено по отношение на гласови повиквания от национални мрежи и от мрежи в държави – членки на ЕС”. “През последните години сме свидетели на негативна тенденция за износ на национален продукт – приходи към държави извън Европейската икономическа зона. Българските предприятия са поставени в по-слаба позиция при преговорите с оператори извън ЕС/ЕИЗ. Наличието на ценова асиметрия и дискриминация застрашава и свързаните пазари на дребно. Разчитаме на българския регулатор да вземе предвид добрите европейски практики. Налице е конкурентен проблем, който не може да бъде разрешен от КЗК, тъй като касае поведение на оператори извън България и ЕС. Надяваме се на превантивни мерки от страна на КРС, който има правомощия да дерегулира трафика с произход извън ЕС. Към момента ЕК е оставила разрешаването на проблема изцяло в компетентността на националните регулаторни органи. Затова разчитаме на подкрепата на КРС да разреши описания проблем”, пишат юристите на “Мобилтел”.
Според тях страните в ЕС, които са премахнали регулацията върху трафика извън съюза, са 12.

Странното в случая е, че самата КРС “брои” тези държави явно по друг начин. “Проучването на практиката в членките на ЕС сочи, че четири страни прилагат различни цени за терминиране на гласови повиквания, произхождащи от държави извън ЕС/ЕИЗ както във фиксирани, така и в мобилни мрежи. Три членки прилагат различни цени за терминиране само в мобилни мрежи. В останалите 21 държави цените за терминиране на повиквания, произхождащи от държави извън ЕС/ЕИЗ, са регулирани и са еднакви с цените за терминиране на национални повиквания”, пише в отговорите си до “Капитал” Веселин Божков.

Откъде идва разминаването не е ясно, но вероятно експертите на КРС отчитат само страните, в които дерегулацията на трафика извън евросъюза вече не само е на ниво взето решение, а е влязла в сила. Например решението на българската комисия се очаква да бъде взето скоро, а ще важи от 1 юли 2016 г.

Злите мрежи

По данни на телекомите, ако те са длъжни да предложат цена на едро от 1 евроцент на минута за входящия трафик в мобилните си мрежи, независимо от произхода му, тарифите, които плащат на операторите извън ЕС, са средно 11 евроцента на минута. За фиксираните мрежи “българската” цена е 0.25 евроцента на минута, а тази на чуждите компании – 3 евроцента.

На практика над 80% от мобилния трафик извън ЕС е концентриран към и от пет държави: Турция, Русия, Украйна, Сърбия и Македония, което е нормално – обичайно разговорите със съседни държави преобладават. В същото време операторите в три от тези страни държат цени на едро за вход в мрежите си от над 20 евроцента на минута. “На практика при всяко предоговаряне на условията получаваме все по-висока цена”, каза експерт от един от българските телекоми. От 2012 г. досега тарифите за терминиране на трафик от българска в руска мрежа са увеличени със 71%. С Турция поскъпването е с 69%, а с Украйна – 55%. Увеличение има и със Сърбия и Македония. Показателно е, че тарифите на едро за обаждания от чужди мрежи в Сърбия са средно 5 пъти по-високи спрямо тези за национален трафик, а в Македония разликата е 15 пъти.

Конкретно при “Мобилтел” например, макар че едва 15% от изходящия трафик са насочени извън ЕС, разходите за осигуряването му са над 50% от общата сума, платена за изходящи международни обаждания. За периода 2012 – 2015 г. пък има над 30% средно увеличение на разходите на оператора за повиквания към мрежи извън евросъюза. Разликата между приходите му за една минута входящ трафик и разходите за минута изходящ са от 10 пъти в случая с Турция до 27 пъти в този с Македония.

Факт е, че българските телекоми в общия случай ползват търговец на едро, за да договорят трафика си с чужбина, но разлика при директно договаряне няма как да се получи (макар и това да е била препоръката на регулатора), защото нито wholesale операторите “товарят” цените си с повече от отстъпките, които получават, нито пък руските или сръбските оператори имат стимул да дадат по-ниска тарифа на българските при директен договор.

В резултат от всичко това общата загуба за трите български оператора от трафика извън ЕС е 25 млн. лв. годишно. Тоест една осма от прихода, от който се лишиха в резултат на регулацията върху едровите тарифи и приравняването на външните с вътрешните повиквания. Общо средногодишно изходящият мобилен трафик от България в посока извън евросъюза, е около 110 млн. минути, а фиксираният – около 53 млн. минути.

Какво ще е окончателно решение на КРС по темата за момента никой не знае. Процедурно то се очаква до месец. Също по процедура след последните изменения в Закона за електронните съобщения регулаторът има силата да наложи изпълнението на волята си въпреки обжалванията на операторите. Така към момента, дори да е ясно, че те ще го оспорят, ако е в тяхна вреда, ще трябва да го прилагат до окончателно разрешаване на спора.

Да спориш с регулатора принципно не е изгодна позиция за който и да било оператор. Залогът 25 млн. лв., при това увеличаващ се, обаче си струва.

източник: Капитал


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега