Политическото обещание да научим цялата истина за Корпоративна търговска банка (КТБ) беше доста гръмко. И от самото начало беше натоварено с публичен скептицизъм – целият политическо-финансов модел, довел до стремглавия й ръст и светкавичното падение, беше изтъкан от толкова зависимости, че разплитането щеше да означава катарзис и политически трупове, на който парламентарните партии, управлявали през цялото време, не изглеждаха готови.
Тези опасения се материализираха в доклада на специалната парламентарна комисия, създадена да разнищи казуса, приключил с най-големия банков фалит в България и 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити, изплатени отчасти и с публичен ресурс. След три месеца работа и повече от година след затварянето на КТБ депутатите констатираха, че вината за всичко е на мажоритарния собственик Цветан Василев, мениджърите му, подкрепени от бездействието на одиторите, БНБ и ДАНС. Или ако може да се обобщят достойнствата на 150-те страници накратко: те обличат в официален документ неща, които всички знаем отдавна и с остър език наричат КТБ пирамида, а надзора на БНБ – безотговорен.
И ако всичко това, което е вътре, трудно може да се оспори, истински важното е това, което остава извън изводите на депутатите. А то е, че в целия доклад името на депутата Делян Пеевски не се среща нито веднъж. На Комисията за финансов надзор (КФН) и нейния председател Стоян Мавродиев (който се оказа един от най-честите гости в офиса на Василев) е дадена трибуна да се оправдае по всевъзможни линии, където би трябвало да е надзиравала КТБ и свързаните й лица, но не е направен никакъв критичен анализ на тезите й. А прокуратурата е спомената някак мимоходом с оправданието, че не е обект на работата на комисията.
КТБ, каквато е била
Изводите на депутатите всъщност очертават КТБ, точно такава каквато медии, сред които и “Капитал”, я обрисуваха още много преди да се срине, и каквато БНБ (без да признае) и външни оценители я описаха, след като вече беше затворена, а някогашният силен на деня Цветан Василев беше в изгнание. В този смисъл няма нещо ново освен, че вече обвиненията към централната банка, които последната година се изразяваха в спорадични призиви за морална отговорност и оставки от политици, сега придобиха конкретни измерения. Констатацията, че “не става дума за липса на професионализъм от страна на Надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източване на банката”, е сурова.
Депутатите обаче така и не си зададоха въпроса, ако все пак професионализмът в БНБ си е бил налице, какво може да е мотивирало бездействието. При публикуваните разследвания за кредитите към свързани лица, оправданието за незнание е несъстоятелно. Дали е било политически натиск, дали са били зависимости, дали е била корупция или комбинация от всички тях е същинският въпрос, който би отключил прочистването от модела и гаранцията, че той няма да се повтори. Само че отговорът така и не е преследван. И, разбира се, същото важи и за всяка друга институция затваряла си услужливо очите.
За ДАНС (където е финансовото разузнаване) се отчита, че не е установила нито едно от многобройните нарушения и са приети нейните обяснения за различни сигнали срещу Цветан Василев. В доклада поетапно се изреждат такива започнали още от 2005 г. и насочвани към полицията и ГДБОП, които така и потъват след по няколко години събиране информация. През януари 2009 г. Комисията за борба с корупцията при Народното събрание изпраща в ДАНС анонимен сигнал срещу Василев за допуснати закононарушения срещу данъчната и финансовата система в България и сключени неизгодни сделки. С постановление е отказано извършването на проверка по анонимен сигнал и преписката е прекратена. ДАНС твърди още, че през 2012 г. е констатирала рискове за банката от “изтеглянето на значителна част от депозираните средства в нея от страна на държавните ведомства” – концентрация, за която се знаеше още от 2009 г. Друга пропусната червена лампичка е имало още в края на 2013 г., когато “по линия на международното сътрудничество е получено запитване за група лица по подозрение в пране на пари, като в списъка на това запитване фигурира името на Цветан Василев”. Тогава по обясненията на ДАНС от НАП е изискана информация за извършвани данъчни проверки и ревизии за периода 2011 г. до 2013 г. на Цветан Василев, както и на дружествата, в които той има участие. На база на получените отговори за ревизии и съставени актове “в началото на 2014 г. е отговорено на така полученото запитване, като към този момент в дирекция “Финансова сигурност” не е имало информация за данъчни нарушения или престъпления от отношение на Цветан Василев и свързаните с него юридически лица”.
Тук отново обаче не се преследва отговорът на въпроса какво е довело до бездействието на разузнавателната агенция, на която преди две години за председател беше злополучно избран Делян Пеевски, дългогодишният бизнес партньор и по собствените му думи приятел на Василев, чийто разрив??? доведе и до краха на банката.
И каквото им се иска да е
Може би най-фрапиращата липса в доклада е на неговото име. Дори и депутатите да се съмняват в изказванията на Василев за това как е бил изнудван от Пеевски, как той направлява прокуратурата, как реално контролира компании като “Булгартабак” и “Водстрой 98” или как разпределя обществените поръчки в страната, неговото участие в събитията няма как да бъде игнорирано. В дните непосредствено преди затварянето на КТБ той обяви, че Василев е поръчал убийството му, а медиите собственост на майката му (за които той говори като “мои” и разказва как политици са го молили да осигурява чадъри” в тях за определени лица) отразяваха напоително това и прокурорските проверки в свързани с Василев фирми. Самият Пеевски признава, че същите тези медии са били купени с кредит от КТБ и докато всичко това, както и начинът му на живот фрапиращо се разминават с имотната му декларация, той продължава да е депутат от ДПС.
При това положение липсата на името му, пък било то и за да бъде оневинен, показва тоталното нежелание на комисията да се разрови в истината за КТБ. По подобен начин докладът “оневинява” и КФН, въпреки че КТБ и нейни свързани лица са под надзора й по няколко линии и в свой доклад небанковият регулатор констатира загуби за поднадзорните й сектори от минимум 100 млн. лв. при фалит на КТБ. Обясненията на регулатора под ръководството на Стоян Мавродиев обаче въобще не са поставени под съмнение. Той е един от основателите и бивш депутат на управляващата партия ГЕРБ, която излъчи и председателя на временната комисия Десислава Атанасова.
От Реформаторския блок разпространиха особеното мнение на Радан Кънев за доклада, в което той го оценява като цяло положително, но изтъква и пропуски. “Като цяло частта на доклада, коментираща дейността на КФН, е твърде дълга, твърде детайлна и същевременно – пресъздаваща единствено позицията на самия регулатор”, пише лидерът на ДСБ, като изтъква и конкретни линии, по които според него КФН се е провалила в надзора на КТБ.
Така като цяло се очертава институционaлният провал на цялата държава, но се спира с отказ да се разплетат движещите механизми, позволили целия модел КТБ, който явно не е могъл да се случва без корупция и политическа протекция на всякакви нива. А неизползваният шанс тя да бъде разградена въпреки позабравените призиви на президента Росен Плевнелиев да се отворят досиетата КТБ залага основата на някоя следваща пирaмида, която естествено отново ще бъде определена като такава с някоя година закъснение… И проиграва много обществена енергия, синтезирана в печалното обръщение на “Протестна мрежа” към премиера Бойко Борисов: “Укриването на истинските причини за провала на държавата с КТБ само доказва арогантността и медийния комфорт, на който разчитате.”
източник: Дневник, снимка: Веселин Боришев
Напиши коментар
Глас Народен
Зареждане ...
Снимка на деня
1 Коментар
Обективен анализ. Единственото, което поражда публикацията е връзката с актуалното събитие в съседна Румъния – обвинението в корупция на премиера Виктор Понта. Кога ли и ние ще имаме такава работеща анти корупционна система?
Случаят с въпросната парламентарна комисия по казуса КТБ и боксуващата съдебна реформа именно в парламента са красноречиво доказателство за корупционната същност на политическия модел у нас, който добре си функционира на местно и национално равнище под формулата “СТАТУКВО”. За това към 4-те партии противници на конституционната промяна относно съдебната реформа, идентифициращи се с отговора “Мы” следва да прибавим и част от хората в ГЕРБ. Онези, които всъщност придават противоречивия образ на управляващата за сега партия.