Демографски проблеми, депопулацията, лошо образование и здравеопазване са основните пречки пред България да достигне средния за Европейския съюз стандарт на живот. Това гласи тезата на германски учени от Берлинския институт за населението и развитието, които също така виждат в ромското населени у нас „спящ трудов потенциал“. 

 

„Ако сегашните тенденции в демографското и социално-икономическото развитие на България се запазят, страната е изправена пред много сериозни изпитания”, посочват от института и прогнозират, че населението у нас ще се свие до 5.6 млн. души през 2050 г. 

 

Това ще означава, че на един пенсионер ще се падат по едва 1.5 работещи. За сравнение сега това съотношение е 1:3. Застаряването на нацията се дължи не само на факта, че мнозина напускат страната, но и на обстоятелството, че българките рядко раждат по повече от едно дете – нещо, което е типично и за повечето жени в ЕС. 

 

Проблемът е сравнен с този в Германия, която е най-силно застарялата държава в ЕС, но за разлика от родните, „бъдещите германски пенсионери поне могат да разчитат на несравнимо по-високи доходи от българските”, посочват от института.

 

Според учените от Берлинския институт за населението и развитието, ако тенденциите у нас запазят настоящите си темпове, има реален шанс страната ни да изпревари сегашния лидер в негативната класация.  

 

За да се справи със застаряването и топенето на трудовите ресурси, производителността на българската икономика до 2040 г. трябва да нараства с поне 4% годишно, сочат изчисленията.

 

В тази връзка изследователите подчертават, че нашите ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за успешна професия практически умения. „40% от 15-годишните български ученици не могат да се справят с елементарни текстове и аритметични действия”, посочват германците, като уточняват, че институциите на практика не правят нищо за промяна на положението. Като друг сериозен проблем те изтъкват качеството на професионалното образование у нас.

 

Като негативна черта те изтъкват това, че българите не обичат да се преквалифицират и да учат през целия си живот. Едва 2% от работниците в България ежегодно се записват в някакви курсове за преквалификация или повишаване на придобитите вече професионални умения. Средно за ЕС този дял е поне пет пъти по-висок, предава БГНЕС, като допълва, че над 40% от сънародниците ни нямат абсолютно никакви компютърни умения, а хората в най-активна възраст – между 25 и 64 изпитват затруднение при използването на интернет.

 

От института посочват и бедността като много сериозен проблем, пояснявайки обаче че тя е различна за всеки етнос. „При ромите, които са между 5 и 10% от населението на България, съществува най-голям риск от бедност”, посочват германците. 

 

Те определят младите роми като „спящ трудов потенциал”. При това съвсем основателно: две трети от ромите на възраст между 16 и 24 години се числят към категорията „нищонеправещи младежи“, които нито учат, нито работят, нито стажуват, пишат германските експерти в анализа си за България.

 

„Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови ресурси в една силно застаряла страна би могло да запълни нарастващия дефицит от кадри за българската икономика”, пишат още от института.

 

Economic.bg