Vox Populi

Подкрепям – ценностите, принципите, стратегическия ориентир

0

Не се обръщам към приятелите си. И не агитирам никого. Просто се питам, спомняте ли си онова предаване на Велко Верин за Генерал Ботуш Каишев? Онзи комунистически генерал, кръстен на Сталиновите ботуши. Защото било израз на идеологическа демонстрация. Сигурно малцина го помнят. Само онези, които през 70-те и 80-те слушаха тайно Свободна Европа– радиото за преразказването на чийто новини се присъждаше затвор. И аз го слушах. Всяка неделя. От 8 до 18 годишната си възраст. С баща ми. Тайно ли? От кого тайно? От ДС? Та ние бяхме „врагове на народа“, постоянно следени, какво има да се крием.

Спомних си за генерала, за ботуша и за каиша, защото и аз като много други съм изправена пред избор. И аз като много други съм отвратена от много неща. Още по-лошо – от личности. И аз като много други искам да накажа. Да накажа т.нар. „демократи“ за покрусата и убитите надежди на хората.Да накажа „новите десни” за това, че дори не пожелаха да обединят дясното.Да накажа ГЕРБ за абсолютизма в управлението им. И за абсолютно неуместния персонален избор на кандидат. Да накажа всички за моите си 27 години, посветени на една битка за промяна, които днес изглеждат като изгубени години.

Само че на изборите идната неделя НЯМА НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ. Всъщност има, но не за тези, които искам да накажа. Защото наказателният вот ще бъде за България.Онази България, която аз отказах да накажа като я напусна, още преди много години. Онази България, която наричаме Отечество,татковина, бащин кът. Онази България, заради която баща ми ме заведе през декември 1989 г. при своите съратници, от които чух, че не само националният ни интерес, но и националният ни идеал могат да бъдат осъществени в Обединена Европа. Дотогава бях слушала само за „свободна Европа”, от сега нататък тя щеше да стане обединена. И ние да се върнем на изконното си място.

Преди месец, на събор на русофилите бе потъпкано и скъсано европейското знаме и знамето на Атлантическия съюз. В присъствието на един генерал. Същият, който днес претендира да стане държавен глава. Като военен би трябвало да знае, че знамето на противника, когато бъде пленено, става трофей в музеите на победителя, но не може да бъде поругавано. Войнската чест не го допуска. Европейското знаме не е светинята на една „многонационална държава”. То е идея, то е ценност, то е ориентир, то е символ. То е сеизмограф за взаимност, за отговорност един към друг, за сигурност. То въплъщава моя и на хиляди българи копнеж да видим осъществен идеала за национално мощна, свободна, правова и социално справедлива държава. Държава, която мога да обходя без „открит лист”. (Дали тези, които не са чували за ген. Ботуш Каишев знаят какво е открит лист? Едва ли.) Държава, от която мога да изляза, без да чакам пред ничие посолство за виза.Държава, в която мога свободно да разказвам вицове, че дори и да изразя мнението си. Държава, която няма да бъде окупирана или не дай си Боже анексирана. Не само териториално. Но и ментално, и духовно. Защото и такъв злощастен опит има в миналото – да бъде предложена за 16-та република; да се омаловажи българската култура и да се представи за славянска…Тълповластието може да разкъсва знамена, то може и да прави революции. Но революциите не са гаранцията за държавен суверинитет. А държавният глава е! Защото той самият е израза на този суверинитет.

Затова и изборът на държавен глава НЕ Е МАЖОРИТАРЕН ИЗБОР.Той априори не може да бъде само личностен избор, intuito personae. И какво изобщо означава „мажоритарен“ в нашата избирателна система?Личност ли избираме или този, който е събрал повече гласове? Да, явява се едно физическо лице. Самопредлага се, или го издига инициативен комитет, понякога заедно с политически партии. И защо го избираме? Защото е по-красив или защото е по-креслив?Защото изразява спотаеното ни недоволство или защото е веселяк шоумен?Защото е богат и няма нужда да се облагодетелства от властта или защото е беден като нас и ще е съпричастен на тегобите ни? Нищо не казвам за идеология. Нали е персонален изборът! И какъв е тогава критерият ни за оценка, лакмусът? Не показва ли лакмусът в крайна сметка оцветяване във виолетово, в синьо или в червено? В химията е така. И в държавата е така. Ако ви е страх от думата идеология, нека бъде ценност, принцип, стратегически ориентир, държавническо мислене, отговорност за бъдеще, родолюбие. Себежертва дори, както го направи княз Батенберг като лиши себе си от трон и от династия, за да има Съединена България. Далеч съм от мисълта, че днешните политици-претенденти могат да стигнат до себежертва. Но аз съм готова да жертвам собствения си гняв, отчаяние, отвращение, да заглуша собствения си глас, който вътре в мен крещи „Не подкрепям никого”. Защото всъщност аз подкрепям – ценностите, принципите, стратегическия ориентир. Подкрепям собствения си избор за тях. Избор, който направих много отдавна. Днес мога да жертвам себе си, но не мога да предам себеси.

Генерал Ботуш Каишев е кръстен на Сталиновите ботуши. Руският ботуш вече влезе в Украйна.

Генерал Ботуш Каишев влизаше в дома ми всяка неделя, от 8 до 18 годишната ми възраст. Не искам да влезе отново в неделя, 13-ти ноември 2016 г.

Зная, че измежду приятелите ми ще има такива, които ще ме репликират. Дори ще ми се разсърдят. Няма да споря с тях. За мен едно е ясно, затова ще перифразирам думите на Аристотел – Приятелите са ми приятели, и ще си останат такива, каквото и да кажат или да направят. Защото приятелите са ми скъпи. Но бъдещето на България ми е по-скъпо.

 

за автора: Жаклин Толева е председател на политическа партия Български демократически форум


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега