България, Коментари, Политика

Пет идеи за новия министър на образованието

0

„Дължим на учениците си да ги направим мислещи и реализирани хора и отговорни граждани, за да можем всички да живеем по-добре.“ Мнението на учителя от СОУ „Любен Каравелов“, Копривщица, Ивелина Пашова ясно илюстрира целта, която би трябвало да води политиките в образованието. А според изследване за икономическите ползи от образованието, ако реформата се случи в тази посока, т.е. ако се затвори пропастта в постиженията и се наблегне на уменията, това би добавило 1% към БВП на страната на година. „Какво по-хубаво за икономическия растеж от това“, пита Ивелина Пашова.

За да се стигне дотам обаче, има много път, по който нито едно правителство през последните години не е направило реална заявка, че иска и може да тръгне. Промените в сектора се правят на парче, вторачени в дребни детайли и далеч от голямата картина. Смяната на образователния министър тази седмица – макар и несвързана с проблемите на образованието, е нов шанс да се тръгне смело по този път. Ето няколко идеи за спирки по него.

1. Инвестиции в мотивирани учители

Колкото и прогресивна реформа да заложат политиците, учителите са тези, които ще трябва да я реализират. Както във всяка гилдия, и сред преподавателите има няколко групи – активните и търсещи новото, застиналите в удобния навик и тези по средата, на които им трябва просто побутване. Това побутване могат да бъдат различни стимули (съвсем не само финансови), но най-вече навременна и ефективна подкрепа. Тя започва със самата квалификация на учителите, която трябва да развие у тях способности да обучават учениците на новите изисквания от образованието – а те са не просто знания, но и умения за справяне в живота, за общуване, за това да си активен гражданин. Продължава и по време на работата на учителите в училище – както с допълнителни обучения, така и през свободата да избират методи на преподаване, адекватни методически насоки и съдействие при трудни казуси с ученици или родители.

Заместник-деканът на педагогическия факултет на Пловдивския университет проф. Галин Цоков обръща внимание на факта, че за подготовката на един учител се инвестират два пъти по-малко средства отколкото е стандартът за издръжка на един ученик. От тези пари трябва да се отдели за практиката на бъдещите учители, която е изключителна недостатъчна. „Учителите влизат в системата с много малко практика – едва 9-11% от обучението им е практическо, което води до шок и несправяне в момента, в който – сами! – трябва да се справят с реалността“, коментира Нели Колева, ръководител подготовка и подкрепа на учителите в „Заедно в час“. И допълва, че училищата имат пари за продължаваща квалификация, но те се разходват безотговорно и нецелесъобразно, защото няма процес, по който да се установяват конкретните нужди и да се работи целенасочено за тях.

„Система, която не се възпроизвежда, е обречена на гибел“, предупреждава д-р Георги Тренчев, директор на начално училище „Яне Сандански“ в Разлог, и напомня, че в образователната система на България не постъпват млади учители. Според него престижът на професията трябва да бъде повишен и да се обърне особено внимание на преподавателите в малките и отдалечените населени места.

Важна е и подготовката на директорите, които имат ключова роля като лидери на училищата. В момента например не се изисква от тях да имат специална квалификация за управление на образованието, а най-малкото с въвеждането на делегираните бюджети тези качества са от огромно значение.

2. Можене вместо знаене

Ако научихме нещо от изкуствения скандал с учебните програми, който доведе до оставката на предишния министър Тодор Танев, то е, че мнозинството от хората разбират образованието като зубрене на някакви задължителни неща, а не като мислене и решаване на проблеми. Въпроси като какво отпада от програмата, колко български автори ще се учат по литература и какви термини да се използват по история се оказаха по-важни от смисъла на прекараното в училище време въобще. А както казва учителката Ивелина Пашова, „учебното съдържание е съвсем малка част от световното познание и дали ще учим точно тази или друга част не води до по-добри умения на учениците или до по-добра реализация“.

„Дебатът в образованието не трябва да е кой да влезе и кой да излезе от канона – просто не трябва да има канон“, смята родителят Тодор Ялъмов. Той е категоричен, че секторът в момента е свръхрегулиран до степен, че е определено как, да речем, „в петия час от втори срок по изобразително изкуство се рисува динозавър“. А в държавите с добри образователни системи важните стандарти са не за съдържание, а за процесите и за качеството. „Трябва да се откажем да организираме училището като казарма или класически оркестър, а да прилича повече на джазов оркестър или седянка“, добавя Ялъмов. И дава пример – да можеш да учиш математика и физика на двора, икономически умения – в час по литература, а литература – по математика, да разбереш за ново откритие в науката още днес, а не след като е написан, напечатан и одобрен новият учебник. А това не е никак трудно в съвременния свят, в който средствата за учене са навсякъде. „Свърхрегулацията и суперлуксозната полиграфия помага на издателите да правят пари, но не и на учениците и учителите да постигат резултати. Но са удобно алиби за несвършената работа“, коментира Тодор Ялъмов.

А дори и да имаме за цел „ученикът да се научи“, въпросното научаване също става много по-лесно през дискусии, провокиране на мислене и самостоятелност отколкото през запаметяване и възпроизвеждане.

3. Оценка според истинските резултати

„Не можем да говорим, че променяме преподаването, ако не променим оценяването“, категоричен е председателят на управителния съвет на „Център за образователни инициативи“ Цветан Цветански. Според него то трябва да е гъвкаво и да взима предвид както знания и умения, така и прогреса на ученика. Защото, казва Цветански, „скокът от нула до 50 процента, макар там все още да си в зоната на негативното оценяване, е по-голям от скока от 3 до 6“.

„Ако целият свят се съгласява, че не е важно да знаеш факти, а да можеш да мислиш и да се оправяш в заобикалящия те свят, тогава защо нашето образование не мери важните неща“, пита Наталия Митева, програмен директор „Образование и библиотеки“ на фондация „Америка за България“. Според нея отговорът е, че всъщност не сме си поставили реално за цел да научим децата на важните неща. Тя дава пример с Полша, където част от образователната реформа е промяната в меренето на изхода – външните оценявания се ориентират към функционални умения, когнитивни и социални компетентности и т. ар умения на XXI век. „По този начин ще насочим цялата система към постигане на тези резултати“, смята Митева. Условие за въвеждането на това оценяване са адекватните учебни програми, които да позволят на учителя да има време и инструментариум за постигане на тези нови образователни цели.

Неадекватното оценяване минава през цялата система, включително и през работата на директорите. От тях се изисква просто документална изрядност, но не и истинска визия за развитие на училището, път как да се постигне и периодичен анализ докъде са стигнали. В същото време добрите образователни системи отдавна са намерили обективните критерии за качество и няма нужда България да открива топлата вода. Сред тях са например това доколко завършващите се реализират на пазара на труда, колко продължават образованието си и в какви области, колко от учениците са функционално грамотни.

Когато е ясно какво търсим, ще бъде и много по-лесно да се оцени и работата на учителите и да се мотивират тези, които постигат целите за учениците си. Нели Колева предупреждава, че оценката на работата на учителя не трябва да бъде възприемана като санкция, а като механизъм – с него преподавателите могат да обсъдят помежду си нуждите, да видят кое се случва добре и къде има нужда от подобрение, а след това да набележат конкретни стъпки.

4. И финансиране за конкретни цели

Търсеният ефект трябва да е и базата за инвестициите в публичното образование, смята изпълнителният директор на „Заедно в час“ Евгения Пеева. „Дали ще е в технологии, дали ще е в обучения, дали ще е в инфраструктура – тези решения трябва да се взимат на база на регулярен анализ на резултатите, които постигат учениците, на реализацията им на пазара на труда и на причините защо са в ситуацията, в която са“, категорична е тя.

Според Ивелина Пашова съществен процент от финансирането на училищата трябва да е на база добавена стойност на съответното училище, т.е. какъв напредък постигат учениците за годините, които учат там. „Изключително важно е тези резултати на ниво училище да са публични и родителите да могат да взимат информирано решение къде да запишат децата си“, смята преподавателката. Финансовият и оперативен директор на „Заедно в час“ Мирослав Стойчев допълва, че е добра идея училищата да могат да покажат какъв напредък са постигнали през годината и да се награждават тези с доказана най-голяма добавена стойност, а най-интересните примери да се описват и споделят за вдъхновение на други училища.

Всички директори на училища, с които „Капитал“ разговаря, са и на мнение, че системата на делегираните бюджети трябва да се доусъвършенства. „Сега в училище няма значение какви са резултатите, важно е да имаш повече на брой ученици“, казва д-р Георги Тренчев, директор на Начално училище „Яне Сандански“ в Разлог. Към финансирането трябва да се подходи по-смело, допълва колегата му от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна Павлин Петков – например да се помисли за смесена форма, в която държавата да отделя задължителния базов стандарт, а училищата да могат да набират останалото от допълнителни източници.

5. Победа над бумащината

Над 40 – толкова е броят на институциите, които според различни разпоредби трябва да проверяват училищата. И то не за това колко качествена работа вършат, а най-вече колко изрядно са попълнили купища хартиени формуляри. Учителите и директорите ежедневно са потънали в документация, която няма нищо общо с основната им образователна и социална функция, но губи голяма част от времето им, което може да бъде прекарано с учениците или пък в подготовка на по-разчупени уроци. „Чиновничеството е сложило похлупак над училището и това води до обезличаване, обезсърчаване и на моменти до невъзможност да се изпълнят очакванията“, е тежкият извод на директора на Четвърто основно училище „Димитър Петров“ в Сливен Силвия Аврамова. На този фон, добавя тя, някои от нормативните актове, които училищата трябва да изпълняват, си противоречат. Министерството на образованието например разрешава определена форма на извънкласни дейности между първа и втора смяна, но наредба на здравното ведомство налага ограничения. „Понякога се чудим кой документ е по-меродавен“, споделя Силвия Аврамова и препоръчва на министерствата да си сътрудничат помежду си.

Колегата й д-р Георги Тренчев потвърждава, че свръхцентрализацията на управлението на училищното образование, подплатена с голям обем законови инструкции, дава дефекти. Според него системата трябва да се движи към адекватна и добре подготвена децентрализация, която взима предвид демографските прогнози и в сътрудничество с местните власти и общности.

Показателно е също, че броят на служителите на образователното министерство се е увеличавал стабилно през годините. Според устройствения правилник на ведомството за 2004 г. например общият брой на персонала е 357 щата, а през 2014 г. вече е 460, като в двете основни дирекции за училищно образование работят 56 души. За сравнение, във Финландия с въпросите на задължителното основно образование (което е до 9 клас вкл.) във финландското Министерство на образованието и културата се занимават точно 16 души. Между другото, докато България не може да се раздели с „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ от часовете по литература, Финландия експериментира с намаляване на часовете по конкретни предмети за сметка на преподаване на междупредметни връзки и важни феномени, като климатичните промени например. Откривате ли разликите?

източник: Капитал


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега