След голямото наводнение в началото на февруари, Атанасовско езеро бавно се нормализира и нивото е спаднало вече с 50 см. Все още е трудно да се установи размерът на щетите, защото части от езерото са недостъпни, но в първите дни на месец март екипът от БДЗП, който следи състоянието на птиците и ефекта от дейностите на проект “Солта на живота” LIFE+, успя да премине по някои от дигите и да установи част от разрушенията. Освен това е направено изключително интересно наблюдение на 4 малки белочели гъски (Anser erythropus) в езерото – 2 възрастни и 2 млади птици. Те са част от смесено ято с около 150 големи белочели  и 4 червеногуши гъски. Tова е най-голямата численост малки белочели гъски, наблюдавана в Бургас.

Повишеното внимание и натрупаният опит в разпознаването на тези птици доведе до зачестяване на наблюденията им и направи Атанасовско езеро една от зоните с най-много наблюдения на вида в страната.

Малката белочела гъска е един от най-редките и застрашени видове птици, които се срещат у нас. Поради голямата прилика с по-честия и масов вид – голямата белочела гъска, както и поради ниската си численост, това е един от видовете с много малко наблюдения в страната, но и един от най-уязвимите, най-вече заради ловния натиск. Поради факта, че много трудно се различава от голямата белочела гъска, с която лети в ято, особено при лоши атмосферни условия и използвания неселективен метод за лов (сачми), тя може да стане жертва при ловуване. През ловните дни, когато гъските се хранят в нивите, присъствието на ловци ги плаши и ги кара често да излитат. По този начин гъските не могат да си набавят необходимата енергия, която ще им послужи за обратния полет до местата за гнездене.

За щастие до този момент няма наблюдения на отстрел на малка белочела гъска в района на Бургас, но това не прави рискът за нея по-малък, защото убийството на една-единствена птица при такива ниски световни числености на вида може да се окаже ключово за неговото бъдеще.