България, Общество

Населението на България намаля с още 52 хил. души

0

Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 51 925 души, или с 0.7%.

 
Мъжете са 3 449 978 (48.6%), а жените – 3 651 881 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това сочат данни на Националния статистически институт за населението и демографските процеси през 2016 г., представени днес.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 3.8 процентни пункта. 

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете – 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях. 

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч – по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.0%, и Варна – 18.3%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.2%. Най-висок е този дял в Италия (22.0%), следвана от Гърция (21.3%) и Германия (21.1%). Общо в шест страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%. 

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14.1% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.2%, и Бургас – 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 11.4%, и Смолян – 11.5%. 

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2016 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.2%) и Италия (13.7%), а най-висок е в Ирландия (21.9%) и Франция (18.5%). 

Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 53.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 52.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 49.0%, отколкото в селата – 67.0%. Общо в двадесет и четири области на страната този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (69.2%), Ловеч (65.7%) и Габрово (64.6%), а най-благоприятно – в областите София (столица) – 45.3%, и Благоевград – 49.0%. 

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.5 години в края на 2016 г. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.5 години, а в селата – 46.2 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. 

За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 4 304 хил. души, или 60.6% от населението на страната, като мъжете са 2 262 хил., а жените – 2 042 хиляди. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.0%, спрямо предходната година. Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1 735 хил. души, или 24.4%, а под трудоспособна възраст – 1 063 хил. души, или 15.0% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2016 г. това съотношение е 63. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 81, Пазарджик и Варна – по 69. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 44, и Габрово и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 48 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението 

Към 31.12.2016 г. в градовете живеят 5 204 385 души, или 73.3%, а в селата – 1 897 474 души, или 26.7% от населението на страната. 

Към края на 2016 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 157. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 59, 55 и 10. В 1 148, или в 21.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33.8% от населението на страната.

Области 

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 323 637 души (18.6%). 
 
В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.2% от населението на страната. 
 
С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20.3% от населението на страната. 
 
Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34.8%). 

Само една област – София (столица), увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. – с 0.3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин – 2.6%, и Кюстендил – 2.0%. 

Общини 

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 70 общини с население под 6 000 души живеят едва 3.8% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по брой на населението е Столична община (1 323 637), следват общините Варна (343 991) и Пловдив (343 424). Най-малката община по брой на населението е Трекляно – 835 души.

Раждаемост 

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1.5%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 9.1‰, а през предходната 2015 г. – 9.2‰. Броят на живородените момчета (33 375) е с 1 766 по-голям от този на живородените момичета (31 609), или на 1 000 родени момчета се падат 947 момичета. 

В градовете и селата живородени са съответно 48 733 и 16 251 деца, а коефициентът на раждаемост – 9.3‰ в градовете и 8.5‰ в селата. 

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.2‰, Варна и Бургас – по 9.6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰). 

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2015 г. е 10.0‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия – 14.0‰, следват Франция (12.0‰) и Обединеното кралство (11.9‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 8.0‰.

Смъртност 

Броят на умрелите лица през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност1 – 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537, или с 2.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Бракове и бракоразводи 

През 2016 г. са регистрирани 26 803 юридически брака – с 917 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.8‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред населението в градовете. 

През 2016 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.1 и 28.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0.2 години за мъжете и 0.3 години за жените. За 88.5% от жените и 87.2% от мъжете, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи. 

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич и Кърджали – съответно 5.1 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца – 2.2‰. 

Броят на разводите през 2016 г. е 10 603, или със 120 повече от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 81.1% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (63.4%), следват причините „несходство в характерите“ (28.4%) и „фактическа раздяла“ (6.1%). За 9.2% от жените и 10.4% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2016 г., разводът не е бил първи. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години. 

Вътрешна миграция 

През 2016 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 014 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% – жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 – 39 години (35.6%), следвани от лицата на възраст под 20 години – 26.7%, и 40 – 59 години – 17.2% от мигриралите лица. 

 
Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (44.4%), следва направлението „село – град“ (24.7%) и „град – село“ (21.5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 9.4% от мигриралите лица. 

От преселващите се в страната за ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (18 397). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 9.4%, Благоевград – 7.0%, и Пловдив – 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Търговище, съответно 0.9 и 1.0%. 

Външна миграция 

През 2016 г. 30 570 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 50.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (53.5%) е на възраст 20 – 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.3%, а тези на 60 и повече навършени години – 8.7% от всички емигранти. 
 
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (21.7%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12.1%). 
 
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. 
 
През 2016 г. 21 241 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 51.5%, а на жените – 48.5%. Сред дошлите да живеят в страната 33.8% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 30.5% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.7%, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 18.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22.5%), Руската федерация (15.3%) и Украйна (7.4%).

 
Източник: Economic.bg

Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега