Бургас, Политика

Младежите от “Гергьовден”: Стига циркове с признаването на арменския геноцид

0

Новоучредената младежка формация на “Движение Гергьовден” разпространи до медиите своя декларация в навечерието на предстоящата 100-годишнина от арменския геноцид.

Според младежите признаването на геноцида няма да доведе до разваляне на отношенията ни със съвременна Турция. Освен това те са категорични, че непризнаването на геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа съдба на българите от Одрин и Беломорието.

Публикуваме пълния текст на декларацията:

Нарочно се обръщаме към политиците на България, а не към гражданите, защото българския народ неведнъж е показвал съпричастността си към съдбата на арменците – неразделна част от собствената му историческа орис. Признаването на геноцидът над арменците няма да доведе до разваляне на отношенията ни със съвременна Турция. Редно е българските политици да престанат с непочтените увъртания и разпъвания на историята, със срамните „езиковедчески“ спорове, може ли да се нарича геноцид нещо, случило се преди въвеждането на понятието в световна употреба. Става дума за публичното признаване в България на факти, които са пряко свързани с историческата ни съдба. Нашата, на Европа и световната. Защото избиването на арменците „проправи пътя” и на Холокоста, и на Катин, и на червените кхмери, на културната революция в Китай. Това е престъпление срещу човечество, повторило се след това в Руанда, Уганда, Босна… Непризнаването на Геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа съдба на българите от Одрин и Беломорието.

Ето само някои от фактите:

– през 1894 година повече от 50 000 арменци на територията на Турция са избити от редовни турски войски при опита им да се съпротивляват срещу постоянните преследвания от страна на официалната власт на султан Адул Хамид Втори;

– по време на Първата световна война, през февруари 1915 година над 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени по заповед на младотурското правителство в трудови лагери и след това избити. Това са едни от първите концентрационни лагери в историята на Европа;

– от 24 април 1915 – когато в Истанбул и повечето големи градове на Турция са арестувани и избити почти всички арменски интелектуалци и общественици – до края на 1917 година над един милион арменци са намерили смъртта си и близо 500 хиляди са били прокудени насилствено от родните им места, вследствие на целенасочена политика на тогавашното турско правителство;

Факт са също така и думите на Хитлер: „Някой спомня ли си избиването на арменците?” Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също официлно признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века. Още през 1975 година долната камара на Американския конгрес призна Геноцида над арменците и задължи американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на Френския парламент от 12 октомври 2006, когато прие Закон за криминализиране на арменския геноцид, според който всеки, отричащ неговото съществуване подлежи на наказателно преследване.

Само преди броени дни и папа Франциск, и Европарламентът, в гласуване с голямо мнозинство, призоваха Турция да признае геноцида над арменците.

Българските факти по темата са по-тъжни. Факт е, например, че имахме и външен министър, който публично каза: „Каква полза имаме да признаем избиването на арменците” – за срам на Давидовото коляно, към което твърди, че принадлежи. Факт е, че само преди няколко дни, бивш председател на народното събрание, нарече събитията от 1915-а година „емиграция“. Но тези откъслечни и недоизречени слова не са по-страшни от мълчанието на всички български политици, когато идват на власт. Мълчи мнозинството в българския парламент, мълчат правителства – едно след друго, мълчат и повечето от пластичните български християндемократи, забравили думите на Христос: „Истината ще ви направи свободни”. Мълчанието на ДПС е също неразбираемо. Колеги, голяма част от съдбата на предците на турците, които днес са български граждани е сходна с арменската. Караманлиите, например… Мълчание! Тук – там някой общински съвет, се престрашава да каже ясно: над арменците е извършен геноцид.

Ние сме горди, че през годините Движение Гергьовден неизменно е поставяло остро този въпрос, а в 40-тия парламент внася четири предложения и един законопроект за декларации за признаването на Арменския геноцид. Но ние се срамуваме заради тези български политици и институции и – разчитайки на великото арменско чувство за хумор, помогнало да понесат мъките и страданията през вековете –искаме да им припомним един стар арменски анекдот: когато корабът на Ной, подгонен от Потопа и Божия гняв, най-после спрял на планината Арарат, стотици малки арменчета го посрещнали с виковете „Циркът! Циркът дойде!”.

Днес, сто години след събитията от 24 април 1915-а година е редно цирковите номера с политическите интерпретации на историята да спрат! Редно е България да каже: над арменците е извършен геноцид! И този мрачен и скръбен акт е част от общата ни история, която – независимо дали от кръвосмешение, или кръвопролития – прави кръвта на Балканите обща.


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега