Красимир Коларов е роден на 17.09.1953 год. в град Бургас. Висшето си образование e завършил в СУ “Св. Климент Охридски” – през 1977 год. – бакалавър по математика и информатика и през 1978 – магистър по методика на математиката. Работил е като учител, а след това и като преподавател и главен асистент в Университет “ Проф. д-р Асен Златаров “ – Бургас по математика и приложна математика, числени и количествени методи. Повече от двадесет години е бил зам. председател, а по-късно и председател на секцията на Съюза на математиците в Бургас.

Въпреки дългата си политическа биография в момента се чувства по-скоро като експерт. Твърди, че това е и една от основните причини да стане част от Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Вижте какво каза той пред камерата на VoxBurgas:

Вие сте част от Гражданския съвет на Реформаторския блок в Бургас. Върху какво работят гражданите и с какво допринасят за кампанията на Блока в региона?

Реформаторският блок е единствената коалиция от партии, от единомишленици, която дава ясна представа какво трябва да се случи след изборите и всъщност голяма роля в развитието на тази програма дават точно Гражданските съвети, които са съставени предимно от специалисти в тесни области, но заедно представляват сериозен научен и граждански потенциал. Шестте точки, които още в създаването на Реформаторския блок бяха обявени и са известни на широката публика, дават ясна представа какво очакваме от бъдещето. Основното нещо е, ако с това се съгласят другите партньори в дясно, едно не толкова дългосрочно правителство, което да реши непосредствените проблеми на България, а след това да започнем да решаваме важните проблеми, чрез промяна в Конституцията. Съдебната система е създадена така, че се самовъзпроизвежда корупцията, самовъзпроизвежда се грубото административно отношение към гражданите, което всъщност лишава хората от честно правосъдие. Това е първото и основното, което трябва да променим, а то лежи в конституционна промяна, която трябва да отмени привилегиите, несменяемостта на определени лица в съдебната система, мандатите или пък по някакъв начин имунитетите на каквито и да е държавни служители, избрани с избори. В мандата да бъдат неприкосновени е просто нарушение на здравия разум, на здравия смисъл. Не може един прокурор да прави каквото си иска седем години и да няма механизъм, които да го отстрани. Говорим не само за прокурора на Републиката, а и за районни прокурори, знаем толкова много скандали възникнаха в прокуратурата, че не е необходимо да ги изреждаме.

Аз специално, смятам себе си за специалист в образованието, тъй като цял живот работя в системата на образованиет, в университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Работил съм и като учител и имам сериозна практика със студенти. Проблемите на образованието са тези, които често присъстват в разговорите ни в Гражданския съвет на Реформаторски блок тука в Бургас. Всъщност, образованието трябва да бъде лекувано, както всичко друго в държавата. Аз ще заема една позиция, която е може би е малко различна от общоприетата. Не са малко парите, които влизат в системата на образованието, а много, много, много, прекалено много се краде. И прекалено много от тези пари отиват за неща, които не вършан никому работа, освен да пълнят джобовете на определени по-високи служители.

Казахте, че трябва да се лекува системата, а каква е рецептата?

Рецептата, разбира се, е избори и точно това, което РБ представя като идея – правителство, което да свърши насъщната работа, което да стабилизира държавата и оттам нататък промени в принципите, върху които е построена цялата държава. Защо да не се помисли минимален процент от БВП за образование и здравеопазване, т.е. каквото и Народно събрание да дойде да не може да свали тези разходи за образование под определен минимум. Или пък за култура. За култура са смешни разходите – 0,8%, това е просто смешно.

Какъв е най-големият проблем, с който се срещате по време на работата си в образователния сектор?

Ами специално в сферата на висшето образование, където аз работя, има два основни проблема, които са свързани с разхищение, огромно разхищение на пари, които не носят абсолютно никакъв продукт. Едното нещо е огромният брой университети в България. Белгия е една страна колкото България и има в пъти по-малко университети отколкото има в България. Аз вече не знам колко са университетите в България, над 70?! Стигаме до такива куриози, че цялото поколение, което е на възраст да влезе в университета е по-малко отколкото са бройките в университетите.

Дори и сега националната статистика казва, че ще останат доста незаети места. Университетите са едва ли не в паника заради това. Това нормално ли е?

Не е нормално, но то няма хора, които да влязат. Страшното е не, че ще останат незаети места, страшното е, че ще останат хора, които получават заплати, а няма студенти, които да обучават. Защото всеки университет ще се свие в рамките на тези студенти, ще усвои парите, които се дават от държавата и ще има стотици колеги, които ще получават заплатите си без да свършат работа за една стотинка. Това е един от примерите за безумно харчене на пари, които не дават никакъв продукт. Второто нещо са промените в системата за присъждане на научни звания и длъжности, което даде възможност да се произведат прекалено голям количество професори и доктори. Всеки ден в България се произвежда средно един професор и двама доктори. Това е едно безумие!

Ще станем държава на професорите или? 

Ами точно така. Има катедри в университети, които имат по двама, трима, четирима професори, а всъщност професорът е човека, който ръководи катедрата и той трябва да бъде един. Оттам нататък другото е въпрос на щат. Има и други щатове, не са само професори. Но се даде възможност на който желае, с прекалено ниски изисквания и хора с недостатъчно изявени качества, да придобият научни титли. От които обаче има съответния ръст на заплатата, а трудът остава същият. И често този труд е некачествен, но скъпо заплатен.

Да разбираме, че вашият основен принос в кампанията е свързан с промените в образователната система, които ще доведат до целево разпределение на бюджета?

Да, но това е малка част. Вие знаете, че аз активно участвам в гражданските движения, в промяната, която преди двайсет и колко години започнахме, и всеки път съм имал ясна антикомунистическа позиция. Т.е. за мен това, което е основната болка на държавата е, че тя не се освободила от комунизма. Все още Държавна сигурност, тази олигархична структура, която е над правителствата и продължава да ги командва, да ги държи в някакви зависимости. Ако тя не бъде разкъсана нито аз, нито децата ми, нито внуците ми ще живеем в нормална държава. Така, че недостатъците в образованието са един частен проблем. Държавата трябва да се лекува из основи ако искаме нашите деца, младите хора да останат тук, защото много по-лесно се живее в която и да е друга страна. В крайна сметка човек си обича родината, но иска да живее нормално. И това са много по-сериозни и важни проблеми, образованието е част от това.

Вярвате ли, че Реформаторският блок може да донесе тази промяна?

Разбира се! Аз няма да се спускам в приказки за Реформаторския блок изобщо, а за  Бургас. Тук водачът на листата е мой ученик и аз много добре познавам неговите качества. Ако хората си мислят, че този човек не работи да видят неговата дейност като заместник-кмет. Ние сме свикнали с успехите на града, три пъти вече става най-добър град за живеене, да ги свързваме с името на Димитър Николов. Прекрасно, Димитър Николов е изключителен кмет, но зад него стои заместник-кмет по строителството.

Говорите за Костадин Марков?

Разбира се, за Костадин Марков. Аз няма нужда да споменавам на Коцето името, тъй като всички го познават. Гражданите на Бургас трябва да си дадат сметка колко усилия вложи това момче в промяната на града, за да стане той най-хубавият град в България. Разбира се, заедно с кмета, заедно с целия този екип, който Димитър Николов създаде, но основна роля в него има Костадин Марков. Ако гражданите на Бургас погледнат града си и го харесат – нека да изберат Реформаторския блок.