И докато ние се радваме на снега, макар и леко позакъснял, около половината от населението на планетата ни никога не е виждало истински сняг.

Още от уроците в училище знаем, че снегът е твърд валеж, който пада от облаците във вид на слепени ледени кристалчета, които наричаме снежинки. Те са с най-различна форма и размери – най-често от 2-3 до 15-20 мм. Въпреки многобройните данни за снежинките, оказва се , че те все още крият много не известни.

Ето няколко малко известни факта за снега:

В природата не съществуват две снежинки със сходна структура.

Установено е, че снежинките, които са съставени от 5%  вода и 95% въздух, са важни натурални чистачи на околната среда от прах и смог. Затова при снеговалежите се диша лесно.

Най-новите открития показват,че при падането си снежинките ‘пеят’ – по-точно те издават звуци, недоловими за човешкото ухо, но ясно уловими от специални уреди. И нещо любопитно – тези звуци били много неприятни за рибите…

В един кубически метър сняг има около 350 милиона снежинки. Теглото на една снежинка е средно е около 1 мг, но понякога стига до 2-3 мг.

Впечатляващо е, че ескимосите в местния си език имат 24 думи за описания на снега в различните му състояния.

През лятото в Невада на билото на Сиера може да се наблюдава розов сняг, който има мирис и вкус на диня. Този удивителен феномен се обяснява с наличието на водорасли Nivalis Chlamydomonas, които съдържат пигмент астаксантин. Те са храна за някои микроорганизми, в частност на ледени червеи, способни да живеят само при отрицателни температури (при 5 градуса те умират и се разлагат).

Най-странният снеговалеж обаче се е състоял на 30 април 1944 година в Москва. Тогава падналите  на земята снежинки  били големи колкото човешка длан, а формата им напомняла щраусови пера. Научни обяснения за този феномен обаче и досега няма.