Вчера се навърши година от речта на президента, при клетвата му в Народното събрание. Това е моя статия тогава:

Президентът и миналото
„У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата.“

Президентът Радев казва това. Обаче именно битката с демоните на миналото превърна Германия от разрушена, нацистка диктатура в успешна, богата страна. Точно защото пребори миналото, канцлерът Аденауер превърна руините в заводи, гладът в благоденствие. Хелмут Кол успя да пребори миналото и да убеди Горбачов и Тачър, Митеран и Буш, че миналото е преборено, Германия може да бъде голяма и силна, но и демократична.

Фалшиви герои ли са? В безпътица ли бяха? Германия най-мощната икономика в Европа ли е?

Америка пребори миналото си, бавно и дълго. И излезе от гражданската война, където американци убиваха американци, като най-силната страна в света. А расизмът и неравенството бяха побеждавани в борба, не в забрава. За да стигне до първия черен президент – как щеше да се случи това, ако миналото не е победено, ако просто го скрием и се правим, че го няма?

В безпътица са страните, които ги е страх да видят честно миналото си, за да могат да го преодолеят. Ако криеш един проблем, ти не го решаваш. Ако отричаш лагерите и избиването на милиони, ти обричаш на забвение не само паметта им, но и и претстъпниците, а те ще дойдат пак, щом няма наказание за престъпленията. Именно нации, които се крият от миналото си, рискуват да го повторят. Русия е пример, но в Африка има и други, както и в Азия.

Петър Берон е сложил в „Рибния буквар“ това: Ако оправдаваме неправедните, тогава онеправдаваме праведните. Президентът Радев не е длъжен да чете Берон, но е длъжен да знае принципа, библейски е този принцип. Ако светлината е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината?(Мат. 6:19-23)

Бизнесът с миналото е точно в тези, които ни съветват днес да го забравим, да не питаме вече. И понеже те успяват, вече целият бизнес е при тях, бившите марксисти се превърнаха в капиталисти за една нощ. Тези, дето ни обясняваха колко е вредна частната собственост, после заграбиха цялата държавна. Тези, които конфискуваха и национализираха, после приватизираха. Тези, които пишеха доноси за Държавна сигурност, днес са видни демократи. Тези, които израснаха в Чайките и Волгите на ЦК на БКП, днес се представят за дисиденти и антипутинисти. Президентът ни съветва да не се занимаваме с това, да не питаме повече. Щели сме да влезем в безпътица.

Ние сме в безпътица точно заради това, заради покриването и оправдаването на миналото. За да затворим една страница от историята, първо трябва да я прочетем. Не може да я скъсаме и изгорим, това е миналото, може да го тълкуваме, спорим за него, може даже да се караме, но да го скрием е невъзможно.

Призраците от миналото са тук и наша задача е да се справим с тях. Да се крием е не само нелепо, но и опасно. Защото те ще се върнат, ако се правим, че не ги виждаме.

Фалшивите герои се създават от фалшиви политики. От истината излизат само достойните с ореол, другите не могат.

Президентът Радев вероятно е прочел това, което са му написали в речта. За съжаление, писачите му са фалшиви. Ако иска да е президент, който се бори за пътя и истината – както е казано пак там, в писанието – трябва за започне с тях, защото те правят бизнес от миналото. Бизнесът им е да скрият миналото, за да не им търсят сметка в настоящето.

Изобщо този призив за давност го няма дори в наказателния кодекс, г-н президент. За престъпленията срещу човечеството давност няма, питайте ги Вашите юристи и съветници

Коментарът е на Емил Кошлуков