д-р Георги Митев е роден през 1967 г. в Бургас. Доктор е по ветеринарна медицина във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина. Освен това е собственик и управител на Ветеринарно-медицинска клиника. Бивш главен секретар на Българския ветеринарен съюз от 2007 г. От миналата година е регионален лидер на ДСБ в Бургас. В тези предсрочни избори е трети в листата на Реформаторския блок за 2-ри МИР-Бургас.

По време на пресконференцията на РБ (гледай тук) говорихте за чиновническите грешки при преводите на европейските директиви. Какви грешки имате предвид?

Аз много пъти съм казвал, че сме изгубени в превода. И това не е никак хиперболично казано, защото смятам, че нашето законодателство изобщо не синхронизирано с европейското законодателство. В много сфери на нашия живот, включително и в селскостопанската политика. ЕС има много строги и стриктни правила, като оттам натъка всяка държава-членка  трябва да ги преведе и да ги синхронизира с особеностите на местната политика. Самото синхронизиране и самите особености дават свобода на действие на всяка държава-членка. Понякога си мисля, че свободата на действие, което са си дали българските чиновници, от мързел или от некомпетентност, е много голяма.

По време на кампанията сте се срещал с представители на малкия и средния бизнес в аграрния сектор. Какви са проблемите, които са най-често срещани при тях?

За жалост в аграрния сектор, в земеделието, в животновъдството няма дори и среден бизнес. Там са или много големи или много малки производители. За жалост до такава степен са диференцирани производствата на различни култури или животновъдство със земеделие, че разпределението на субсидиите става по доста интересен начин. За новия програмен период 2014-2020, от бюджета на ЕС на България се полагат 14.5 млрд. евро. Почти половината от тях – 7 млрд. евро, ще са по направление земеделие. Субсидията се дава на декар (дка) площ. В групата над 1000 дка се намират 78.6 % от използваните земеделски площи(ИЗП), а в групата до 1000 дка, в която влизат 80300 стопанства(93.8 % от броя) остават 21.4 % от ИЗП. Второ, в групата на едрите се отглеждат само зърно и слънчоглед и само 12.5 % от животните, а при дребните стопани се намират 87.5 % от животните и почти всички зеленчуци и плодове. При тази крайно изкривена структура субсидиите давани на площ, облагодетелстват предимно зърнените култури, а интензивните култури са онеправдани. Това е така, защото зърното, което създава сравнително по-малко стойност на декар, например за 2009 – 111.8 лв., зеленчуците и плодовете – 708.2 лв., а площите, които хранят животни – 430.1 лв. получават еднакви субсидии на декар площ. Бедата е, че площите под интензивни култури, поемат съответно и повече разходи на труд, на средства и най- важното на квалификация, а получават много по-малко субсидии пресметнато върху стойността която създават и поемат. Така за 2010 г зърното е получило по 22% върху създадената стойност, животновъдството 6.3 %, а зеленчуците и плодовете само 4.5 %. За да се изравнят при субсидирането тези три отрасъла у нас ще трябва да се направи коренна реформа, а именно да се прехвърлят, много повече средства от площите към производството на животинска продукция, плодове и зеленчуци. Моето виждане, а пък и това на Реформаторския блок, е субсидията да се дава на единица произведена продукция, както и на единица себестойност за производството на произведена продукция. Това са два много важни компонента.

Защо се стига дотам, че най-много пари получават по-малко производители?

Когато субсидията се дава на декар площ, напълно нормално е да произведеш нещо, което се произвежда най-лесно, което не е толкова трудоемка и има по-ниска себестойност.

Става ясно, че бъдещото Министерство на земеделието и храните (МЗХ) ще има много въпроси за решаване в следващия мандат. Един от тези проблеми е и искането на ветеринарните лекари да се прехвърлят от МЗХ в Министерството на здравеопазването. Вие като ветеринарен лекар с частна практика подкрепяте ли това искане?

Наистина, чуват се гласове за отделянето на ветеринарните лекари от МЗХ, така като е в много държави от Европейския съюз. В тях ветеринарната медицина, ветеринарно-медицинското дело е към Министерствата на здравеопазването. Това действие не е лишено от здрава логика, защото някога Павлов беше казал, че хуманният лекар лекува човека, а ветеринарният лекар лекува цялото човечество. И пак казвам, има логика ветеринарните лекари да бъдат към Министерство на здравеопазването. МЗХ е един мастодонт, защото то се занимава с много различни дейности. Не е случайно, че в различните периоди на управление е било кръщавано по различни начини – министерство на земеделието и храните, на земеделието и горите, но никога не е било министерство на здравето или на здравето на животните.