Днес Божидар Лукарски, председател на СДС, отново потвърди позицията на най-старата партия в блока.
Така нареченият обединителен конгрес на РБ, който трябва да излъчи лидер на коалицията, не може да се провежда преди президентските избори наесен. Той отговори ясно на претенциите на Радан Кънев, който преди няколко дни пак настояваше за това. Аргументите на СДС са правилни и дано бъдат чути от всички реформатори.
Президентската кампания е прекалено важна, за да бъде използвана за партийни сделки. Ако днес РБ започне да търгува помежду си двата поста – на свой лидер и на кандидат за президент, това ще бъде прочетено от всички избиратели като поредната партийна далавера. Вероятно в ДСБ виждат възможността за подобен бартер, те да оглавят РБ, а в замяна да дадат кандидатурата на някоя от другите партии. Подобно разпределение може би звучи приемливо за партийните функционери, но с нищо не помага за привличането на подкрепа в предстоящите избори през ноември. Нещо повече, разправиите около избора на общ лидер на РБ, които са неизбежни, само ще подкопаят доверието в блока. Напълно излишно е, за да се задоволят мераците за лидерство на някой, да се рискува месеци преди истинската битка за най-високата длъжност в държавата. Няма нищо спешно в това, да се излъчи още един началник сред реформаторите. Обаче е спешно те да докажат на тези избори, че имат заедно висока подкрепа и влияние в страната.
Освен това проблемите на РБ не са заради липсата на формален лидер. Дори и да имаха днес общ председател, как той ще отговори на истинските въпроси и противоречия вътре? Той едва ли ще може да накара Москов да излезе от кабинета, нито Радан Кънев да излезе наистина в опозиция. Представете си, че Радан Кънев вече е избран на този пост, което очевидно желае ДСБ. Няма ли да е шизофренично председателят на управляващата коалиция, защото РБ е именно това, да твърди, че е в опозиция? Няма ли да е странно, ако той предлага за президент общ кандидат с ГЕРБ, както вече предложи, а в същото време да обяснява, как е срещу ГЕРБ? Да не говорим, че идеята на ДСБ да подкрепят обща кандидатура с ГЕРБ издава слабост, липса на вяра в себе си. Защо искаш да си председател на партия, ако ще подкрепяш друга?
Днес е важно кой, както и колко процента, ще издигне и събере РБ. СДС вече даде ясно решение, за жалост отхвърлено от другите, за това – предварителни избори вътре в блока, нека по-добрият кандидат да спечели. Очевидно това не беше по вкуса на останалите, а щеше да е демократичен начин да се решат тези претенции. Но доста хора сред партийните шефове на тези партии са се досетили, че всъщност освен кандидат за президент, подобна стъпка щеше да определи и истинския лидер на РБ. Ако си спечелил първичните избори на РБ, не е ли ясно, че си спечелил и доверието на блока, че си истинският лидер? Възможно е това да е уплашило тези, които предпочитат да си назначат такъв на конгрес, чрез пазарлъци.
Днес вече и това не е толкова важно. Важното е, да издигнат кандидат, който заедно с кандидата на ГЕРБ ще събере мнозинство, с което да обосноват продължението на кабинета. Защото ако не излезе сметката, ако имат по-малко гласове, ще влязат в капана на евроизборите за Орешарски. Веднага ще кажат всички коментатори, че властта няма нужната подкрепа и трябва да си ходи. Залогът на тези президентски избори е прекалено висок, за да ги подчиняват на партийните боричкания за власт вътре в РБ.
А конгресът на РБ може да се проведе след това. Безспорно е добре за реформаторите да продължат обединението, да сближат политиките си, да действат като ясен, последователен субект във властта. Общ лидер може да допринесе за подобна цел, за отчетлив образ и говорене пред хората. Стига да успеят на президентските избори да покажат, че имат силата и основанието да продължат заедно. Това е голямата задача. Ако не се справят с нея, няма да има никаква нужда от конгрес. ГЕРБ ще започне да гледа за нови партньори в управлението, след като тези вече не осигуряват нужната подкрепа.
РБ не може да си позволи това, няма причина да се занимава с претенции за лидерство вътре в себе си, с които да рискува да изпадне вън от управлението. СДС са прави – никому не е нужно такова нещо, освен на някои с болезнени амбиции. Но коалицията съществува именно заради това, да подчини персоналните мераци на по-голяма, обща цел.
Зареждане ...
Емил Кошлуков: Конгресът на РБ е партиен въпрос, а изборът на президент – национален
Днес Божидар Лукарски, председател на СДС, отново потвърди позицията на най-старата партия в блока.
Така нареченият обединителен конгрес на РБ, който трябва да излъчи лидер на коалицията, не може да се провежда преди президентските избори наесен. Той отговори ясно на претенциите на Радан Кънев, който преди няколко дни пак настояваше за това. Аргументите на СДС са правилни и дано бъдат чути от всички реформатори.
Президентската кампания е прекалено важна, за да бъде използвана за партийни сделки. Ако днес РБ започне да търгува помежду си двата поста – на свой лидер и на кандидат за президент, това ще бъде прочетено от всички избиратели като поредната партийна далавера. Вероятно в ДСБ виждат възможността за подобен бартер, те да оглавят РБ, а в замяна да дадат кандидатурата на някоя от другите партии. Подобно разпределение може би звучи приемливо за партийните функционери, но с нищо не помага за привличането на подкрепа в предстоящите избори през ноември. Нещо повече, разправиите около избора на общ лидер на РБ, които са неизбежни, само ще подкопаят доверието в блока. Напълно излишно е, за да се задоволят мераците за лидерство на някой, да се рискува месеци преди истинската битка за най-високата длъжност в държавата. Няма нищо спешно в това, да се излъчи още един началник сред реформаторите. Обаче е спешно те да докажат на тези избори, че имат заедно висока подкрепа и влияние в страната.
Освен това проблемите на РБ не са заради липсата на формален лидер. Дори и да имаха днес общ председател, как той ще отговори на истинските въпроси и противоречия вътре? Той едва ли ще може да накара Москов да излезе от кабинета, нито Радан Кънев да излезе наистина в опозиция. Представете си, че Радан Кънев вече е избран на този пост, което очевидно желае ДСБ. Няма ли да е шизофренично председателят на управляващата коалиция, защото РБ е именно това, да твърди, че е в опозиция? Няма ли да е странно, ако той предлага за президент общ кандидат с ГЕРБ, както вече предложи, а в същото време да обяснява, как е срещу ГЕРБ? Да не говорим, че идеята на ДСБ да подкрепят обща кандидатура с ГЕРБ издава слабост, липса на вяра в себе си. Защо искаш да си председател на партия, ако ще подкрепяш друга?
коментар на Емил Кошлуков за Демокрация днес