Vox Populi

Една история за балканския дух на лъскавата страна на БДЖ

0

Налага ми се да пътувам до Бургас. Решавам, че ще пътувам с нощния влак (винаги го предпочитам пред автобус). В спално купе, защото утре вечер се връщам обратно и е добре все пак да поспя малко и то не седнал. Решавам, че ще се поглезя с първа класа, защото има по-голям шанс да съм сам в купето. Чудя се, не е ли признак на снобария, ама се успокоявам, че ще компенсирам с малко пътуване на стоп, да не свиквам на удобствата.

Първо планирам да се разходя до гарата за билети, но още тук ме докосва полъха на модерното #БДЖ. О чудо! Мога да си взема билети и спални места в двете посоки онлайн!

Операцията е минала успешно и въоръжен със задължително отпечатания билет се озовавам на перона двадесет минути преди тръгването по разписание. И хоп! Първа изненада: влакът е тъмен и със затворени врати! Стоя на студа и пуша цигара. Все пак не съм тръгнал по шорти новогодишно на Черни връх, ще изтърпя някак! От време на време инфотабла по вагоните ту светват, ту огасват. След малко господин в униформа решава сложния електронен проблем. Вади тебешир и с едър шрифт отбелязва по врати, прозорци и стени номерата на вагоните. Усмихвам се, но още съм снизходителен. 

Когато влизам вътре, съм впечатлен за пореден път от модерния интериор на вагона. Даже някаква гордост изпитвам… Повече ме радва и от това, че наистина съм сам в купето. Но и едно мрачно предчувствие се оказва вярно… Токът не е пуснат и температурата вътре е с градус два по-висока от тази навън. Т.е. малко под нулата! Даже и така европейската обстановка не може да ме стопли!

Шафнерът (този с тебешира) с извинителна усмивка и тон ми казва “Сега закачиа локомотиво и всеки момент ще светнат лампите. Пускай климатико на 25 и скоро че се стопли”.

Както знаете, аз съм си умерен оптимист и си казвам, че сега докато седна и се пооправя и ще се затопли… 

След половин час въздухът, който излиза от климатика е леден. Возя се вече час, час и половина и стана леко хладен, но не и топъл. Предполагам (или надявам се), че някъде около Айтос в купето ще е топло и поне като се събудя ще е добре…

Както казах, оптимист съм, но умерен. Затова предвидливо съм си взел спален чувал, макар и тънък, та ще изкарам някак. Но колко ли хора се возят без подобна подготовка и умират от студ?!

Та Български държавни железници може и да имате купета за първа класа и да изглеждат европейски като на снимката, но обслужването ви е типично балканско. Ама от онова специфичното, изпълнено с далавера, несъобразителност, непокизъм, дребна тарикатщина, липса на какъвто е да е намек за уважение към клиента… 

За да не звуча като ядосан сърбин, че Цуки да не вземе да ме блокне, ще кажа само “Майната ви!”! Другия път може да пробвам нощен стоп… знам ли, поне докато се возя ще е топло!

Благодаря ви, че стигнахте до края на тази мелодрама. Пожелавам ви лека нощ, а вие ми пожелайте топла!

 

за автора: Ивайло Попов е магистър по право, работил като юрисконсулт в консултантски и търговски фирми, член е на ПП “Зелените”


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега