Драгомир Стефанов е на 35 години от Бургас. Доктор по икономика, главен асистент в УНСС, сертифициран инвестиционен консултант. В периода 2003-2005 година е Председател на Студентски съвет при УНСС. От 2013 година е председател на Движение Гергьовден.

Господин Стефанов, цялото ръководство на Движение Гергьовден е в оставка. Какво наложи това?

Причините са комплексни. Изпълнителният съвет на партията в този състав проведе три различни избора – Европейски, парламентарни и местни за две години. И трите в тежки и сложни коалиционни формули. Макар резултатите да са сравнително успешни, считам за редно да проверим какво е мнението на структурите ни по страната чрез един нов избор. За нас, в Гергьовден, политиката винаги е била повече хоби, отколкото професия и никой няма усещането, че е на поста си за постоянно. Освен това, искам да проведем една задълбочена дискусия за смяна на курса на развитие на партията – да се отворим към създаване на повече структури и да се концентрираме в онези региони в страната, където традиционно имаме добри резултати.

Има и друга причина. Аз бях водач на листата за общински съветници в София на Народен съюз и ние не успяхме да реализираме мандат тук. Макар, резултатът ни да е по-добър от доста други формации с претенции, вкл. и парламентарно представени, считам за редно да поема отговорността. Ако трябва да съм честен, натрупа се и доста умора от непрестанните предизборни кампании.

Все пак Народен съюз постигна впечатляващ резултат на местните избори. Дори само чистите гласове на съюза, без тези от коалиционните участия, са повече от гласовете за АБВ, ВМРО или Партиотите?
Факт е, че постигнахме сериозен резултат за много кратко време почти без кампания. Освен това, само ние и реформаторите си позволихме лукса да участваме на местните избори с централна регистрация. Това допълнително ни затрудни, защото в десетки общини трябваше да „натискаме” структурите на различните партии в съюза да участват заедно против тяхната воля. Въпреки трудностите, продължавам да мисля, че бъдещето на политиката у нас е в създаването на трайни съюзи, защото за истиските реформи страната се нуждае от целия наличен политически и административен капацитет. Той и без това не е много за да си позволяваме да го делим.

Как оценявате старта на 2016? Има сякаш някаква нервност на целия политически елит, не само у управляващите. На какво се дължи според Вас?

Всички се страхуват да не падне правителството. Управляващите от ГЕРБ, защото ще им бъде за втори път да не си изкарат мандата, а всички останали, защото не са готови за избори. Реформаторите и патриотите са в процес на разпад. Първите явен, вторите все още скрит. БСП са в тежка криза и не се вижда скоро да могат да се възстановят. ДПС сменят караула и все още не може да се оцени какви загуби ще им нанесе изгонването на Местан. АБВ ту подкрепят властта, ту поставят ултиматуми за оттегляне, а ББЦ на практика изчезна от политическата карта. В същото време, хората усещат все по-силно липсата на перспектива и тежката хватка на мафията, която изсмуква всички сили на и без това слабата ни икономика – „поръчкови” обществени поръчки, мачкане на малкия и среден бизнес, концентрация на всички публични финанси в няколко фирми, притискане чрез държавната машина на успешни бизнеси и т.н. Това чувство на безпътица кара хората да са по улиците всеки ден по различна причина – от битов инцидент до препратен смс.

Преподавател сте в УНСС, споделяте ли прогнозите на правителството за 3% икономически растеж през тази година?

Откровено не! Растежът през 2015 година, който се очаква да бъде около тази стойност, се дължи основно на три фактора – усвоените рекордни евросредства, изплащането на депозитите от КТБ и новите правителствени заеми. Заедно тези 8-9 млрд. лева, които се вляха в икономиката, осигуриха този растеж. През 2016 година първите два фактора няма да ги има и ако правителството иска такъв растеж ще трябва да си го осигури изцяло през нови заеми. Европрограмите за новия програмен период тепърва се отварят, макар той формално да тече от началото на 2014 година. Това, естествено, ще се отрази негативно. Част от изплатените депозити от фалиралата КТБ, които до тогава бяха „спящи” пари, влязоха в различни бизнеси. През 2016 едва ли ще фалира някоя банка.

Реално, постигнатия през 2015 г. растеж не е устойчив. Последните години основно се разчита на парите от Европа и битката за тяхното усвояване е титанична. Тези пари, обаче, не се инвестират, а просто се харчат. Дори не коментирам факта, че големите поръчки се печелят буквално от една шепа свързани фирми. Никой не прави анализ разходи/ползи на тези проекти, т.е. да се оценява тяхната целесъобразност. Новата скъпа спортна площадка или фонтан в някой малък град или село не водят до по-добри условия за бизнес, нито до трайна заетост. Това, че по една програма сме обучили 20 таксиметрови шофьори на английски или на компютри до какво е довело – колко от тях са започнали друга по-квалифицирана работа? Строим бавно, скъпо и некачествено, а после общините нямат средства да поддържат построеното.

Как оценявате отношенията между управляващите и бизнеса? Последното, което разбрахме от премиера е, че ако си в Тайланд нямаш право да му даваш акъл?

Като цяло да даваш акъл на премиера е благородно, но неефективно занимание. Резултатът обикновено не е добър. Борисов в типичен за него стил атакува въпросния бизнесмен с аргумента, че когато му е финансирал хобито (сиреч стадиона на Лудогорец), бизнеса не бил се оплаквал. Не знам вече кое е по-неморално – това, че премиера раздава парите от нашите данъци като свои за хобитата на личните си приятели, или че с цялата си наглост после публично ги държи отговорни за това. Очевидно, управляващите в нашата силно централизирана държава се държат като типична силова групировка, в която „боса” размахва пръст на всеки, който не слуша. В развитите страни е обратното – бизнесът издържа държавата и има право да отправя основателни критики. При нас, държавата държи бизнеса за срамните му места и това е причината да няма сериозни инвеститори, а банките да са пълни с пари.

Какво е вашето отношение към Евро зоната? Чуват се гласове, че можем да влезем по-рано по чисто политически причини. Как ще ни се отрази ако минем към еврото през 2017 г.?

По-скоро позитивно. България е от много години във вълутен борд и преминаването към еврото няма да има негативно отражение върху икономиката. Ние и в момента не можем да се възползваме от движението на валутните курсове, БНБ няма право да печата пари и да финансира частните банки. Т.е. негативите от заличаване на националната валута вече сме ги възприели. Не би следвало да има и промяна в цените на стоките, от което се страхуват част от гражданите. Положителните страни от влизане в еврозоната са, че ще отпаднат транзакционните разходи при смяна на валута, както и правото ЕЦБ да финансира местните банки. Разбира се, това би било и положителен сигнал към потенциални външни инвеститори.

Какво се случва с проекта Народен съюз? Парламентарната група все още не е сменила името си. Гергьовден продължава ли да е част от него?

Народен съюз е дългосрочен проект. След успешните изборни резултати следва още много работа. Хората трябва да чуват ежедневно от нас ясни позиции по ключовите политически въпроси. Името на парламентарната група е сериозен проблем в тази посока, защото нашите народни представители все още се изявяват под името, което партията на д-р Ковачка открадна от всички нас – БДЦ. Това води до липса на идентичност в парламента. Имаме много работа по страната в изграждането на структури. Важно е Народен съюз да не се капсулира, както направиха Реформаторите, а да се привличат нови субекти. Дългосрочната перспектива е създаването на единен политически субект при ясно функциониращи правила на работа.

източник: Front.bg