Промяната в изборните правила трябва да отговаря на исканията на хората, това каза д-р Красимира Ковачка – лидер на БДЦ, в интервю за 24 часа. Според нея здравната реформа не се е състояла във вида, в който е трябвало.

Д-р Ковачка, България изпраща 2016-а с политическа и парламентарна криза. Можеше ли да бъде предотвратена?

Казват, че когато нещата вървят зле, хората започват да говорят за политика. Действително нещата и в Европа, и в света не вървят по най-добрия начин. Брекзит, мигрантската криза, вълната от тероризъм и продължаващите конфликти в Сирия, Ирак и Украйна, опитът за преврат в Турция са проблеми, които показаха както нашата уязвимост, така и необходимостта от политическа стабилност и обединение на политическите сили. За съжаление, в България бяхме свидетели точно на обратното – политическата криза прерасна в парламентарна. За нас и двете кризи можеше и трябваше да бъдат предотвратени.

Разочаровани ли сте в БДЦ от преждевременния край на това Народно събрание? Вие бяхте сред парламентарните групи, които щяха да осигурят гласове за кабинет с третия мандат – нещо, което изглеждаше, че аха, и ще стане.

Няма смисъл да говорим в минало време. Ние гледаме напред – сега предстоят избори и нов парламент, който да излъчи кабинет с нова динамика. Бихме искали той да има нови приоритети – на първо място икономиката, заетостта и доходите на хората, сигурността на страната, продължение на реформите в здравеопазването, съдебната система и образованието. В политически план не трябва да се самозалъгваме, че някой ще спечели убедително изборите и ще управлява самостоятелно, и то при липса на програма за това. За да се избегне продължителна политическа и парламентарна криза, в следващия парламент трябва да се състави широка коалиция, която да подкрепи кабинет предимно от експерти, с много ясна програма, в която да се посочат решения за всичко – данъчна политика, заетост, доходи, икономически ръст, демографски проблем. Важно е следващият парламент да е гарант за стабилност и предвидимост на действията на кабинета.

Кое остана недовършено от този мандат?

Поради приключване на мандата практически всички реформи по някакъв начин ще бъдат отложени или забавени. А това означава забавяне на цялостния процес на модернизация на страната. За нас най-голям проблем е сигурността, взаимодействието на институциите, свързани със сигурността – в страната и в международен план, осигуряването на достатъчно финансиране за тази цел. Нуждаем се от стратегически подход и енергични действия за противопоставяне на рисковете пред страната.

Със сигурност неслучилата се промяна на Изборния кодекс след референдума е нещо, за което съжалявате, с оглед на факта, че в БДЦ сте привърженици на мажоритарните избори.

Тук не става въпрос кой на каква изборна система е привърженик. Проведе се референдум и на него хората казаха, че искат промяна в изборните правила. Въпреки че референдумът не събра нужния брой гласове, за да е задължително да бъде приет като закон, ние не можем да си затворим очите пред сигнала, който ни дадоха над два и половина милиона българи, че искат промяна. Не съм убедена, че това Народно събрание ще има време за промяна в Изборния кодекс, но когато това се случи, промените трябва да отговарят на исканията на хората. Не трябва да забравяме, че дяволът се крие в детайлите и когато предлагаме въвеждането на мажоритарна система, нека се прецени каква точно трябва да бъде тя, за да се избегне неписаният закон, че при такава система в парламента влизат две или три от големите партии. Изисква се време, за да се постигне консенсус коя точно мажоритарна система за гласуване да се одобри, колко кандидати да се допускат до втория тур, как да се извърши районирането и т.н. Ние обаче ще предложим и въвеждането на електронно гласуване, което ще реши много от проблемите в процеса, най-вече на българите в чужбина.

Да се ремонтира ли конституцията?

Никой политик и никоя партия не застават зад подобна идея. Такава трябва да бъде аргументирана много сериозно и да има силна обществена подкрепа, за да бъде осъществена. В момента и двете условия липсват. Процедурата по промяна ще отклони обществена енергия от по-важни проблеми. Законите и конституцията трябва да се спазват. Това е по-важното.

Кои са министрите отличници, които успяха да направят най-много реформи за тези малко повече от 2 години на кабинета “Борисов-2”?

Може би такива сравнения са неуместни. Твърде различни са проблемите и целите на реформите в различните области. Все пак може би работата на министър Калфин по провеждане на пенсионната реформа бе свършена добре. Съчетаването на добра експертиза, широка дискусия между партиите за постигане на общо решение и медийна подкрепа са фактори, които допринесоха за това. В този смисъл оттеглянето на Калфин и на АБВ не бе логично и отключи негативни процеси в управляващата коалиция.

Остава недоволството срещу пръстовите отпечатъци, въведени от министър Петър Москов. Възможно ли е те да бъдат отменени след края на кабинета?

Здравната реформа остави у всички нас усещането за незавършеност. Голяма част от промените в здравните закони се приемаха без достатъчни анализи. Могат да се посочат много примери в това отношение, но разделянето на здравните услуги в два пакета и въвеждането на пръстовия отпечатък са най-характерни в това отношение. За следващия кабинет остават много нерешени въпроси. Здравната реформа не се състоя във вида, в който трябваше.

Каква е вашата прогноза – кой ще управлява след пролетта?

Прогнозите са трудна и неблагодатна материя дори за социолозите. Поне в момента проучванията показват, че не се очакват сериозни размествания в предпочитанията към отделните партии. Това означава, че трудно ще се състави кабинет. Възможно е да имаме патова ситуация и да последват и нови избори. За да се избегне това, има едно решение след изборите – широка коалиция, която да гарантира стабилност и подходяща среда за реформи и модернизиране на страната. В новия парламент да се търси не противопоставяне и налагане на политическа воля, а решимост за взаимодействие и компромиси.

Ще се коалира ли БДЦ, за да увеличи шансовете си за влизане в 44-ото народно събрание? Защото анализатори вече ви отписват като парламентарна сила – не само вас, но и АБВ, а някои дори реформаторите.

Още е рано да се мисли за коалиции. Все пак не знаем кога ще бъдат изборите и по каква система ще се проведат. Ние имаме самочувствието на пета политическа сила в страната от резултатите на местните избори миналата година. Имаме подкрепа от страна на нашите симпатизанти и сериозни местни структури и считаме, че има какво да кажем в новия парламент. Времето е динамично, настроенията се менят и това изисква и промени в политическото поведение. Днес е важно не само да се разбере , че светът се променя, но и да се намери точната политическа позиция, която да отговаря на тези промени. Ние работим активно върху нашата програма и чрез новите ни идеи, основно в областта на икономиката, заетостта, здравеопазването и сигурността, се надяваме да разширим доверието към нас.

Слави Трифонов трябва ли да е в парламента?

Избор на г-н Трифонов е дали да влезе в политиката и при успех на изборите – и в парламента, или да влияе на процесите чрез предаването си. Нещо, което той прави все по-успешно. Той е опитен и интелигентен човек, но доколкото ми е известно, засега не е дал заявка за влизане в политиката. Във всеки случай, ако влезе в парламента, политическата сцена ще стане по различна. Все пак би трябвало той да се определи.