Доц. Д-р Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (2002 г.) Като докторант защитава дисертация на тема “Парламентарен контрол”, а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006–2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010–2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Плевнелиев (2012–2017). С множество публикации по конституционно и административно право. Вижте какво каза тя в специално интервю за изданието Правен свят.

Доц. Киселова, честит празник! На 16 април отбелязваме 141 години от приемането на Търновската конституция през 1879 година. Какво е значението на този ден за българската нация, за гражданите?

Честит празник на българските граждани, защото днес е Денят на Конституцията! Честит празник и на всички колеги – юристи! Значението на тази наистина паметна дата не бива да се подценява. След десетилетия на непрестанни усилия и борби за просвета, църковна и политическа независимост, българската нация полага европейските темели на новата българска държава. Бащите-учредители в Търново са били ограничени от клаузите на Берлинския договор (разпокъсаност на българите в четирите Балкански посоки, задължителна монархическа форма на управление, зависимост от Високата порта и др.). Техните усилия поставят началото с големи очаквания за младата българска държава.  

Aко върнем лентата почти век и половина назад ще видим, че Търновската конституция е приетa след дебати, спорове и промени в продължение на два месеца месеца (10 февруари – 16 април 1879 г.). И макар времето да е различно и животът да е променен, кое от Конституцията се е съхранило и до днес?

Дебатите в Учредителното събрание не са продължили много дълго. Първият месец след свикването има спорове – по кой път да поемат. От една страна, народните представители са категорично несъгласни с отреденото за България в Берлинския договор. Представители на “земите – сираци” (останали извън пределите на България и Източна Румелия) са най-крайни в исканията си за нови усилия за освобождаване на поробените събратя. Спорове, от друга страна, има какъв да е характерът на Конституцията – консервативен или либерален, поради липсата на политически опит у довчерашните поданици на султана, без традиции в управлението. След представяне на Доклад от комисия от консервативно настроени депутати, на 10 март членовете на Учредителното събрание започват да разглеждат текст по текст проекта. При един по-задълбочен поглед върху текста на обсъждания конституционен проект, подготвен от “Източния департамент” в Министерство на външните работи в Петербург, представен на народните представители от Временното руско управление, правят впечатление споровете и последвалите промени в няколко принципни въпроси. Наименованието на акта – Конституция, защото на Берлинския конгрес е уточнено, че ще се изработи Органически устав, който подсказва васалното отношение към България от страна на Османската империя, структурата на парламента (еднокамарна), всеобщото избирателно право, политическата отговорност на правителството, задължителното първоначално образование. Времето днес на пръв поглед е различно, но има ценности, които се вижда, че са непреходни – волята за образование, почти болезненото чувство за равенство в обществото, грижата за българите, които са извън пределите на българската държава, възможностите за участие в избори, стремеж за сближаване с Европа. Първата българска конституция отразява естественото желание на българите да се съизмерват с най-развитите и модерни държави. Иска ми се да кажа и още нещо, което също е част от нашето минало и настояще. Търновската конституция е най-демократичната за времето си, но строгото прилагане на нейните разпоредби е несбъдната мечта на българския парламентаризъм. Действащата ни Конституция е модерна, но за състоянието на парламентарната ни демокрация има още какво да се желае.

Kaк се промени правото и възприятията на хората за юридическите професии с времето, според Вас?

Правото се променя динамично и в наше време. Но има три съществени промени, които радикално промениха българската историята – републиката, равенството между половете и установяването на конституционно ниво на социални права за хората. Вследствие на тези радикални промени, последваха такива в обществено-политическия, икономическия, социалния и културния живот, които промениха правото както като регулация, така и като набор от основни права на човека, разбира се и правото като социална наука и образованието по спец. “Право”. Разбираемо е да се променят и юридическите професии. Днес сме свидетели на по-голямо разнообразие на реализация на юристите, но нека не забравяме, че жени са допуснати като слушателки в Юридическия факултет на Софийския университет още през учебната година 1902/1903 г. (и до 1946 г. 507 жени го завършват), но преди 1944 г. те не са получавали възможност да работят като юристи, напр. в адвокатурата или в съда. Трудно ми е кажа как се е променило възприятието на хората за юридическите професии, но одобрението / неодобрението за органите в съдебната власт сигурно е показателно. Личното ми мнение е, че както във всяка човешка дейност има всеотдайни експерти и такива, заради които имат непохвално поведение и  лош имидж, така е и с юристите. Заради брутално отношение към хората или заради корупция може да има негативно мнение, но осезателната помощ, предоставена всекидневно от стотици юристи надделява. Затова мисля, че в обществото юристите са възприемани като компетентни експерти и общественици със смели позиции по горещите теми на ежедневието. Разбира се, има много юристи, които работят в други сфери – от журналисти през музиканти и писатели.  

В настоящите дни гражданите са изправени пред безпрецедентна ситуация. В контекста на извънредното положение сякаш на тест беше подложена способността на обществото да живее по принципите на закона, но разбрахме ли ясно какво е да спазваме стриктно разпоредбите? Преминахме ли изпита по “конституционализъм”?

Извънредното положение е изпитание за обществото ни, за всеки отделен човек, за публичните органи и за ангажираните в онези дейности, които не спират да функционират. Изпитът по “конституционализъм” не го издържа Народното събрание или поне не го взе с добра оценка. За мен прехвърлянето на отговорността за управленските решения и за прекомерното ограничаване на някои основни човешки права от парламента към правителството и към министъра на здравеопазването е отказ от упражняване на законодателни правомощия. Грешките, които бяха допуснати в движение с някои заповеди и мерки от органите на изпълнителната власт, ми дават основание да се надявам, че все пак накрая ще успеят да издържат този тежък изпит. Но за мен успешно издържаха тежкия изпит мнозинството от гражданите, които работят или спазват ограниченията, всеки в своето битие – медиците, полицаите, учениците и учителите, студентите и преподавателите, работещите от вкъщи. Отмяната на извънредното положение трябва да бъде съпътствана с последваща оценка на въздействието и на преиграването с него. Логичният завършек ще дойде малко по-късно, когато следващото Народно събрание изработи закон за извънредното положение, съобразен с принципа на правовата държава.

Често в наши дни чуваме, че е нужда промяна в редица закони, нужно е и “обновяване” на Конституцията в отделни нейни части. Споделяте ли това мнение и има ли основният ни закон конструктивни дефекти?

Конституцията е колективно човешко творение и при вглеждане недостатъци могат да бъдат открити. Но действащият ни Основен закон понася изпитанията, пред които е изправен – членство в ЕС, а сега и извънредно положение. Дебатът за “обновяването” или за “израстването” на Конституцията, според мен трябва да бъде по посока на подобряване на функционирането на парламентаризма. Критиките с аргументи за “конструктивни дефекти” трябва да видим кой ги отправя и ще си отговорим дали те са насочени за подобряване на конституционния модел или за неговото парализиране и дори разбиване.

Днес е и професионалният празник на юристите. Денят обаче поставя редица въпроси, свързани с избралите да практикуват юридическите професии. Кои са днешните предизвикателства пред съдебната система и пред свободните професии, като адвокатурата, например?

Юридическите професии са от онези човешки дейности, които се нуждаят от постоянно обновяване на знанията и уменията. Хората, които са избрали да ги практикуват, знаят, че трябва да са актуални и самоусъвършенстването е всекидневно. Само тогава юристите ще са в помощ на своите клиенти. Продължаващото обучение години след напускането на студентските банки е първото условие за добре функционираща съдебна система. Предизвикателствата пред магистратите не спират дотук. Намаляването на предпоставките за корупционни практики и конфликт на интереси в областта на правосъдната дейност също не бива да бъдат подценявани. Няма да коментирам продължаващата съдебна реформа, защото това е тема за отделен разговор и има наченати промени, които трябва да бъдат довършени. Политическа воля за тях в момента няма. И нещо, което според мен не бива да подценяваме в дългосрочен аспект – правосъдието не е търговска  услуга, а публично благо и трябва да бъде достъпно, вкл. и чрез възможностите за правна помощ и медиация.

Има ли нужда от нови кадри в редиците на юристите и какво може да привлече повече млади хора да изберат тези професии?

Юридическите професии традиционно привличат много млади хора. Винаги има нужда от обновяване, разбира се! Качеството на юридическото образование често се извежда като единствен фактор за изграждането на компетентни и почтени юристи. В действителност Университетът не може да подготви студентите за всички изпитания в практиката. Дали и доколко са готови за среща с корупционния натиск и социалните язви зависи от възпитанието, морала и културата на колегите. В лекционните и в семинарните занятия призивът е да подхождат към всеки казус с човешки поглед и да не вредят, ако не могат да помогнат. Стремежът за печалба обаче дълги години доминираше. В юридическите професии навлязоха колеги, които виждам, че започват да обръщат тенденцията и вярвам, че ще дойде ден, в който справедливостта ще е част от правосъдието. Още веднъж – честит празник, колеги – юристи и кандидат-юристи!