Първи март е празникът на Баба Марта. По традиция на този ден всеки българин подарява на близките и приятелите си специален амулет – мартеница, чиято цел е да носи здраве и сила. Празникът се свързва и с началото на пролетта и новата стопанска година.

Празникът най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичвани с мартеници, които се правят от бял и червен конец. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнали щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.

Според народните вярвания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.