Коментари, Култура, Топ новини

Черната русалка

0

Една новина от артистичните среди тези дни предизвика полемика: филмовата компания „Дисни“ покани чернокожата певица Холи Бейли за изпълнителка на главната роля в екранизацията на „Малката русалка“ по Ханс Кристиан Андерсен. Привържениците на „етническото разнообразие“ (diversity) в киното приветстваха решението на „Дисни“, а в същото време се чуха и гласове как това „потъмняване“ на Ариел е подмяна на Андерсеновата творба.

В действителност това режисьорско хрумване отдавна не е прецедент. Тенденцията бели исторически и художествени персонажи да се играят от черни актьори става все по-устойчива. Ето няколко примера, като списъкът изобщо не претендира да е пълен:

  • във филма „Кралицата на Шотландия“ (2018) се появяват негри аристократи и азиатски придворни дами при положение, че действието се развива в Англия от 16. век;
  • един от тъмнокожите актьори в същия филм (Ейдриън Лестър) играе ролята на Хамлет на лондонска сцена;
  • през март 2015 г. лондонският Royal Exchange Theatre постави пиесата „Ана Каренина“ с чернокожа актриса в главната роля;
  • мюзикълът „Хамилтън“, представящ историята на формирането на Съединените американски щати, показва Томас Джеферсън като негър;
  • британската актриса от нигерийски произход Софи Оконедо играе ролята на кралица Маргарет Анжуйска, съпругата на крал Хенри VI, в „The Hollow Crown“ (2016);
  • тъмнокожата Нома Думезвени играе ролята на Хърмаяни Грейнджър в „Хари Потър и прокълнатото дете“.

Отдавна мина времето, когато черният Орфей в „Язон и аргонавтите“ беше сензация. Дори „Изкуплението Шоушенк“ влиза в горния списък (Ред, който във филма се играе от Морган Фрийман, в разказа е ирландец), но тогава това някак си мина незабелязано (може би и заради невероятната игра на Фрийман). Сега обаче все повече се натрапва усещането, че културно-историческото наследство на европейската цивилизация (към нея се включва и следколумбова Америка) се променя според вкуса на прогресивистите, жадуващи за колкото се може по-голямо „етническо разнообразие“ (тоест, колкото се може по-малко бели хора).

Случаят с „Малката русалка“ дори не е толкова фрапиращ в сравнение с изброените. Все пак русалката е не само литературен, но и въображаем персонаж. И макар в приказката да не е изрично уточнено с какъв цвят на кожата е, логично е въображението на автора да бъде повлияно от действителността, в която живее. А действителността в Дания от 19 век не предлага кой знае какво етническо разнообразие…

Поддръжниците на тази тенденция отхвърлят обвиненията в подмяна на миналото по следния начин: филмите/театралните постановки/мюзикълите не се придържат стриктно към историческата достоверност, към която не са се придържали и самите класически автори. А представянето на даден образ по определен начин е режисьорско хрумване. Видите ли, голяма работа, че даваме невярна представа за миналото, това е изкуство – в учебниците по история и в документалните филми нещата са такива, каквито са били някога.

Добре де, но защо тези „режисьорски хрумвания“ са все в една и съща посока? Ако на някой режисьор му хрумне да даде ролите на Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела на бели актьори, как ли ще реагират същите защитници на свободата в изкуството? Всъщност, всички знаем как. Дори след появата на сериала „Чернобил“ се чуха възмутени гласове колко „бяла“ изглежда съветската действителност от 1986-а година… Така че, едва ли някой би рискувал.

Разбира се, художественото пресъздаване на исторически факти и събития допуска известни отклонения, които да превърнат творбата в по-атрактивна за аудиторията в сравнение със сухата история. Едни личности се героизират, други се демонизират, в зависимост от гледната точка на режисьора или продуцента. Дребното „украсяване на действителността“ го имаше и преди, но сега подмяната на миналото е твърде явна и твърде дразнеща.

Наглостта на прогресивистите да заличават „белия“ принос към световната история, към науката и изкуствата, е повече от показателна. При това те дори не си правят труда да лицемерничат.

Един разумен довод за даване на „бели“ роли на черни актьори би бил безспорният факт, че векове наред тъмнокожите практически не присъстват в историята на европейската цивилизация. Следователно, когато става дума за сюжети от миналото, изборът от черни персонажи е много по-ограничен.

Само че има и една подробност: чернокожите са малцинство и в САЩ, и във Великобритания, респективно са малцинство и в актьорската гилдия. Което означава, че за тях може да има по-малко роли, но пък за тези роли и конкуренцията е по-малка.

Може да ме сметнете за какъвто искате – за тесногръд, за расист, за човек, който не разбира от изкуство, но за мен тази форма на „етническо разнообразие“ не е добра. Колкото и свободомислещи да са хората от артистичните среди, това не бива да води до пренаписване на миналото. Защото филмите, пиесите и мюзикълите формират знания в не по-малка степен от часовете по литература и история.

А на тези, които искат да има повече „етническо разнообразие“ и по-малко бели лица на екрана и на сцената, препоръчвам следното: започнете да настоявате театралната и кино индустрия да се интересува повече от историята и културата на предколониална Африка. Доколкото си спомням, в сериала, посветен на легендарния Шака Зулу, почти нямаше бели актьори.

 

автор: Димитър Петров, news.bg


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега