Жечо Станков е роден на 4 август 1982 г. Възпитаник на германския университет Universität Regensburg, където получава магистърска степен по икономика. Има повече от 10-годишен професионален опит в сферата на енергетиката. Участвал е в управлението на няколко дружества с дейност в областта на техническия надзор на съоръжения с повишена опасност и изграждането на компресорни станции. Съосновател и секретар е на „Българска асоциация компресиран газ“.
Г-н Станков, каква е равносметката от българското председателство на Съвета на Европейския съюз в сектор „Енергетика“?
Тъй като през юни, когато финализирахме преговорите по три от досиетата от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, светът беше футбол, оценката, която колегите от Брюксел дадоха на България, беше, че сме отбелязали хеттрик в края на председателството. Знаете, че в рамките на Българското председателство бяха постигнати споразумения по три много важни досиета – Директивите за енергията от възобновяемите източници и за енергийната ефективност, както и Регламента за управлението на Енергийния съюз. България реализира уникалната възможност да постави рамката за енергийното бъдеще пред всички държави членки и да начертае пътя, по който ще върви Европейският съюз (ЕС) в областта на климатичната и енергийната политика.
Успешно завършените преговори в рамките на Българското председателство са резултат от добрата работа на целия екип, помощта на Европейската комисия (ЕК) и ефективното сътрудничество с колегите от Европейския парламент.
Най-напред се споразумяхме по окончателния текст на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ). По нея ЕК, Съвета на ЕС и ЕП постигнаха съгласие по цел за постигане на дял на ВЕИ в крайното брутно енергийно потребление от поне 32% до 2030 г., която е обвързваща на европейско ниво. На национално ниво оставихме възможност на държавите-членки сами да определят своята цел, като е предвиден механизъм, който да гарантира, че сборът от националните цели ще постигне общоевропейската цел. Така тези, които са по-амбициозни, могат да си поставят цели над 32%, а по-консервативните или тези, които нямат потенциал, имат възможността да посочат по-ниска цел. Сред страните, които декларираха, че могат да постигнат по-висока цел, бяха Люксембург, Испания с новото си правителство, Португалия, Италия и Франция.
Как тази по-висока цел, спрямо първоначалното предложение на ЕК за 27% дял на ВЕИ, промени подцелите в рамките на тези 32%?
По отношение на транспорта беше заложена цел от най-малко 14% дял на ВЕИ към 2030 г., като ЕП настояваше за по-висок процент от 16 на сто. За много от държавите обаче темата с транспорта е чувствителна и целта е трудно постижима за тях. Ние успяхме да договорим използването на различни мултипликатори, за да могат държавите да постигнат тази цел.
В секторите на отоплението и охлаждането се въвежда подцел от 1,3% годишно увеличение на дела на ВЕИ в отоплителните и охлаждащите инсталации, изчислена за 5-годишен период, считано от 2021 г. Също така, дадохме възможност на страните, които нямат потенциал – например големите южни държави, да бъдат по-гъвкави по отношение на целта за отоплението. В този смисъл България успя да намери най-добрия компромисен вариант, който да гарантира балансиран подход спрямо националните особености на отделните държави и да отговаря на едно от основните искания на Съвета на ЕС, а именно – законодателната рамка да бъде достатъчно гъвкава.
Важното, което трябва да кажем тук, е, че договаряйки впоследствие текста на Регламента относно управлението на Енергийния съюз, в който се намират механизмите за изпълнение на общоевропейските цели, успяхме да защитим както европейския, така и българския интерес. Споразумяхме се да се разпишат ясно определени междинни цели, които да гарантират поетапно и плавно постигане на националния принос към европейската цел от поне 32 % за дял на ВЕИ. А именно – до 2022 г. всяка държава трябва да е постигнала 18% от собствената си цел за дял на ВЕИ, до 2025 г. – 43% и до 2027 г. – 65%.
Това гарантира, че ситуацията от 2012 г., когато България преживя бум на въвеждането в експлоатация на ВЕИ мощности, няма да се повтори. Това означава още, че България, преизпълнявайки целта си към настоящия момент, има възможност да изчака малко повече, което е добра стратегия, предвид поевтиняването на технологиите на соларните и ветроенергийните инсталации. Тези 3 референтни години ще гарантират, че държавите-членки ще действат в посока постигането на обвързващата цел към 2030 г. Другото, което направихме, за да защитим интереса на всички държави-членки, е да няма санкциониращи мерки, ако страните, а оттам и цялата Общност, се движат под целта си. ЕК ще може да дава препоръки в това отношение, като ще се води от това дали общоевропейската цел е колективно постигната от всички държави. Така на практика се реформира досегашният модел, в който ЕК на база на свой анализ едностранно определяше обвързващи национални цели за държавите, които след това те трябваше да изпълняват под заплаха да им бъдат наложени санкции. В новия модел, установен с Регламента за управление на Енергийния съюз, се залага принцип на колективност и солидарност при постигането на общоевропейските цели, което е в полза и в интерес на държавите-членки.
Сериозна тема на дискусии бяха и потребителите-производители (self-consumers). Главната цел на докладчика от Европейския парламент по ВЕИ директивата Хосе Бланко Лопес беше да подкрепи производителите на електроенергия от възобновяеми източници за собствени нужди, като за тях се предвидят специални преференции – да се даде възможност те да създават и участват в енергийни общности, да си инсталират соларни панели на покривите и да бъдат облекчени, например, чрез освобождаване от някои мрежови такси.
Има държави-членки като Германия например, които имат много такива инсталации. Тяхната позиция беше, че такива преференции за потребителите-производители означават, че трябва да прехвърлят тежестта от тези такси към други пазарни участници, което ще доведе до неравно третиране. Дискусията беше доста сериозна и се наложи на финала да се отделим – аз от страна на Председателството, комисарят по енергетика и климат Мигел Ариас Канете и докладчикът по досието, да седнем внимателно и да видим какво може да направим, така че да се постигне споразумение. Това, на което се спряхме като цифри, за да успеем да постигнем целта от 32% дял на ВЕИ към 2030 г., е, че потребителите-производители ще имат право да използват преференции само за мощности до 30 kW. Отделно от това държавите-членки ще могат да ги освобождават от различни видове такси и да прилагат различни схеми за подпомагане. Спряхме се на по-обща формулировка, така че всяка страна да има възможност да избира и прилага най-добрите за нея мерки.
Страните също така се разбраха през 2023 г. да направят ревизия в посока увеличаване на целите за ВЕИ и за енергийна ефективност. Твърдо ли ще се върви в тази посока?
Не е задължително те да бъдат увеличавани. През 2023 г. трябва само да се направи ревизия, да се види как се развиват технологиите, какви са цените им и дали е възможно със същия обем средства да постигнем нещо по-добро. Знаете, че между 2016 г., когато беше обявено предложението на ЕК по пакета „Чиста енергия“, до момента на сегашните преговори се оказа, че благодарение на поевтиняване на ВЕИ технологиите, вместо 27% дял на ВЕИ, със същите средства може да бъде постигнат дял от 30 на сто.
Какви детайли бяха договорени по измененията на Директивата относно енергийната ефективност?
Това, което е много важно да споменем, е, че когато договорихме дела на ВЕИ, ние трябваше да внимаваме по какъв начин ще договорим процента за повишаване на енергийната ефективност. Защото при по-висока цел за енергийна ефективност и нейното постигане, общата консумация на електрическа енергия ще намалее, което естествено ще доведе до по-висок процент за дела на ВЕИ. Постигнатата цел за енергийна ефективност е 32,5%, при първоначално предложение на ЕП от 35% и на ЕК – от 30 на сто.
Другият ключов въпрос в преговорите беше член 7 на Директивата, който определя рамката на националните схеми за енергийни спестявания. В тази разпоредба записахме, че всяка година – от 2021 г. до 2030 г., държавите-членки трябва постигат нови икономии, равняващи се на 0,8% от обема на годишните продажби на енергия за крайните клиенти. Тази цел е обвързваща. Единствено за Малта и Кипър беше заложен по-нисък процент – 0,24 на сто, предвид спецификите на техните системи.
Преговорите започнаха от доста раздалечени предложения – Съветът се беше обединил около 0,4%, ЕК предлагаше 0,71 %, а ЕП настояваше за годишен темп на повишаване на енергийните спестявания с 1,15%. На финала проблем се оказаха дори 2 стотни над въпросните 0,8%, за които ЕП твърдо настояваше. Ако бяхме приели годишна цел от 0,82%, много от държавите-членки трябваше задължително да започнат да отчитат транспорта в енергийните си спестявания или да преминат към мерки за увеличаване на енергийната ефективност, които не са разходооправдани. Когато решихме, че повече не можем да отстъпваме, ЕП се съгласи с нас.
Това, което България успя да постигне и никой не повярва, че ще успеем да го направим, е, че дадохме шанс на страните-членки сами да решават какво да отчетат като спестявания – от кой сектор и по какъв начин. Има страни, които имат по-голям потенциал за повишаване на енергийната ефективност в транспорта, има други – в сградните инсталации, като всяка страна ще трябва да нотифицира на ЕК своя микс за енергийни спестявания. Постигането на такава сделка предизвика фурор сред европейските страни.
Освен това доста дискусионен беше въпросът и дали процентът на енергийната ефективност да бъде отчитан спрямо първичното или крайното енергийно потребление. Ние много държахме да се запази формулировка в сегашната Директива за енергийна ефективност, а именно: от първичното и/или крайното потребление. Европейският парламент настояваше за запис – „от първичното и крайното потребление“, което на практика означава по-висока цел от заложената, но успяхме да се преборим.
За сметка на всичко постигнато отстъпихме малко по отношение на срока за транспониране. Европейският парламент много държеше транспонирането да е в рамките на 12 месеца, но ние казахме, че това не е възможно да се случи за по-малко от 18 месеца. Остана 18 месеца, плюс 4 допълнителни месеца за измерването и фактурирането, понеже е малко по-сложно технически.
Буквално минути след като договорихме измененията по Директивата за енергийната ефективност на 19 юни, влязохме в заключителните преговори по Регламента за управление на Енергийния съюз, които продължиха до 4.30 часа сутринта. Първият проблемен въпрос беше принципът „Енергийната ефективност на първо място“ (Energy Efficiency First), който е много важен за Европейския парламент. Те държаха този принцип да бъде изрично дефиниран в текста на Регламента и настояваха да се запише, че държавите трябва да дадат приоритет на инвестиции в енергийна ефективност пред други инвестиции, например в проекти за междусистемна свързаност. Това обаче не срещна подкрепата на държавите-членки и в крайна сметка намерихме компромис, като записахме, че държавите следва да вземат предвид принципа при формирането на националните си политики и мерки в енергийния сектор.
Най-важната част в Регламента относно управлението на Енергийния съюз са Националните интегрирани планове за климата и енергетиката. С тях на практика се консолидират в един документ и се опростяват десетки съществуващи към момента задължения на държавите за планиране и докладване до ЕК в областта на енергетиката и климата. С постигнатото споразумение очакваме тези планове действително да разтоварят националните администрации от ненужните процедури и да се хармонизира процеса по планиране и мониторинг на европейско ниво. ЕП много държеше да получи първите планове на страните-членки преди 24-тата конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP24), която ще се състои в началото на декември в гр. Катовице, Полша. Ние настояхме това да се случи до 31 декември 2018 г.
Какъв срок беше заложен на финала, защото първоначалното предложение на ЕК беше проектите на тези планове да са представени още на 1 януари 2018 г.?
Първоначалното предложение на ЕК е било релевантно към края на 2016 г. – момента на публикуване на пакета „Чиста енергия за всички европейци“. Българското председателство защитаваше рационалната позиция, че Регламентът на практика ще бъде публикуван най-рано през октомври и при това положение няма как да се очаква от националните администрации да изготвят тези изключително комплексни и сложни планове само месец по-късно. В България, в частност, 10 министерства участват в съставянето на този план. На финала се преборихме първият проект на план да се представи до 31 декември 2018 г. След това ЕК ще има шест месеца, за да ги анализира и при нужда да отправи препоръки към държавите, и до 31 декември 2019 г. страните трябва да представят окончателните си Интегрирани национални планове за климата и енергетиката. Те ще обхващат периода от 2021 до 2030 г.
На какъв етап се намира България с изготвянето своя първи план?
Заедно с колегите от другите министерства работим, направили сме няколко срещи. В плана ние трябва да кажем какви цели ще си поставим, как ще ги изпълним и да се аргументираме чрез анализи, модели и прогнози. Това е един по-всеобхватен и задълбочен от енергийната стратегия документ.
Каква е визията на Министерството на енергетиката за националните цели, които България следва да заложи за дела на ВЕИ и за повишаване на енергийната ефективност до 2030 г.?
След като вече имаме европейските цели, започваме да правим изчисленията си и на национално ниво. Това ще стане на база на много различни параметри, като се отчитат инвестициите, създаването на нови работни места, отражението върху енергийния микс, икономическият и природният потенциал и много други.
По отношение на възобновяемата енергия, в директивата има индикативна формула, по която се правят тези изчисления. Необходимо е да се направи много внимателен анализ, който да обоснове обективно какъв ще бъде националният принос към общоевропейската цел.
Освен плана, Министерството на енергетиката трябва да изготви и Стратегия за устойчиво енергийно развитие. НС ви постави срок от 18 месеца. На какъв етап е нейното изготвяне?
Реално двата документа – планът и стратегията, ще вървят ръка за ръка, защото Стратегията за устойчиво енергийно развитие ще бъде интегрирана в националния план за климата и енергетиката. Вече работим по стратегията. Многократно се твърдеше от политически фигури, че не се работи по нова стратегия, но искам да припомня, че България има действаща енергийна стратегия до 2020 г. Няма как преди да бъде прието това европейско законодателство, да изготвим нова стратегия, защото пътят на европейско ниво се чертае точно от тези регламенти и директиви.
В тази връзка ще следим много внимателно и какво се случва в рамките на австрийското председателство по пакета „Чиста енергия“, защото трябва да бъде постигнато споразумение по още 4 ключови документа – регламента и директивата относно вътрешния пазар на електроенергия, директивата за готовността за справяне с рискове и регламента за ACER. По последния ябълката на раздора е какви правомощия да има директорът на ACER и съвета около него. Някои държави-членки държаха директорът да има водеща роля. Общият подход беше постигнат със споразумение Съветът и директорът да работят ръка за ръка. По отношение на документите относно вътрешния пазар, за да няма забавяне, ние отворихме диалога по тях с първия кръг от преговори на 27 юни.
Защо Полша обвини България, че е забавила т.нар. газовата директива, която има отношение към проекта „Северен поток 2“?
Честно казано и аз се учудих на изказването на колегата Михал Куртика. Може би неговите думи са били грешно интерпретирани. Ние бяхме в постоянна комуникация с него. Направихме всичко възможно да има прогрес по това досие, като насрочихме първото заседание на работната група с такава точка в дневния ред на 11 януари. След това издадохме първа ревизия с изменения на документа, на база на дискусията. Газовата директива постоянно беше в дневния ни ред. Получихме становища от правната служба на Съвета, от Европейската комисия, положихме усилия да се изчистят техническите и юридическите неясноти. В крайна сметка качихме въпроса на политическо ниво на заседание на КОРЕПЕР на 20-ти юни, където се видя, че има още много въпроси, по които няма единна позиция между държавите-членки. Знаете, от една страна е позицията на Полша, от друга – на Германия с нейния интерес. Франция също поиска повече време за анализ и обсъждане на последиците от измененията в директивата. Ролята на България беше на честния брокер и мисля, че ние я изпълнихме успешно по всички досиета.
Вие присъствахте на междинното предпроектно проучване за газов хъб „Балкан“. Бихте ли споделили подробности?
Изключително важно беше, че това се случи в сградата на ЕК в присъствието на директора по енергийните пазари Клаус-Дитер Борхард, което за пореден път доказва, че ЕК стои зад този проект. Знаете, че ЕК ни отпусна средства за изготвяне на предпроектното проучване. Идеята за хъб „Балкан“ вече е зад нас, сега говорим за пътя и начина, по който ще се реализира този проект.
Пред ЕК бяха представени 7 сценария, при които обемите на газовите потоци – влизащи и излизащи от хъба, са между 25 и 61 млрд. куб. м. В предпроектното проучване бяха идентифицирани 13 държави като потенциални източници на газ за захранване на хъба. Сред тях са Русия, САЩ, Азербайджан, Румъния, Египет, Нигерия и др. Бяха идентифицирани и потенциалните ползватели на природен газ от хъба – 11 държави, сред които Австрия, Италия, Хърватия, Сърбия, Македония, Гърция, Турция. Анализът към предпроектното проучване показа, че потреблението в тези 11 страни ще се увеличи с 40 млрд. куб. м в следващите 20 г. Вариантът, който е приоритетен за „Булгартрансгаз“, е „Балкан 1“, който стартира с 25 млрд. куб. м. Оттам нататък ще се преценява какво може да се надгражда.
Кога ще е готов финалният вариант на предпроектоното проучване и какво следва след това?
Следва предаване на финалния вариант на предпроектното проучване. Това трябва да стане факт до края на юли. В него броят на сценариите трябва да бъде намален до два, като един от тях ще е основен, а вторият – резервен. Трябва да бъдат дадени и вариантите за финансиране. Един от тези, посочени в междинния вариант на предпроектното проучване, предвижда 100% финансиране от страна на „Булгартрансгаз“. Той обаче, по наше мнение, не е добър, защото инвестицията е съществена – при различните сценарии варира между 1,4 млрд. евро и 2 млрд. евро. В един такъв проект трябва да привлечем и ЕС под някаква форма, и самите търговци. Хубавото е, че ЕК даде зелена светлина да използваме възможностите, които предоставят ЕБВР и ЕИБ.
Кога ще се състои втората инвеститорска среща, която беше планирана да се случи в рамките на председателството, но не се състоя?
Към момента няма конкретна дата.
източник: сп. Ютилитис
Напиши коментар