Преди няколко години в Москва присъствах на лекция на г-жа Силке Темпел, главен редактор на списание “Internationale Politik”, орган на Германския съвет за външна политика, мозъчен и изследователски тръст по въпросите на международната политика и политиката за сигурност. Лекцията беше на тема “Значението на институциите в процеса на демократизиране”.

Госпожа Темпел сравни демокрацията със състоянието на човешкото здраве. Когато ние сме напълно здрави, приемаме това състояние като даденост, нищо не ни безпокои, нямаме външен дразнител. Така, според нея, е и с демокрацията. Когато обществото живее по принципите на демокрацията, намесата на държавата не се усеща. Намесата на държавата в частния живот на гражданите е сведена до минимум. Хората са оставени в покой. И г-жа Темпел даде следният пример. Хората започват да виждат, че принципите на демокрацията са нарушени, когато първото, което виждат сутрин е полицаят, а не млекарят. Както със здравето – не виждаме, когато всичко е наред, и започваме да забелязваме, когато нещо започне да ни безпокои.

Темпел ни предложи още една метафора, описваща демокрацията. Да си представим гражданското общество като програмно обезпечение (софтуер), а държавата като апаратно (хардуер). Съответно демокрацията е съчетанието на тези компоненти, а урегулирането на процесите би било в зависимост от това в кое от обезпеченията  протича неуспехът. Гледайки записките си от лекцията, журналистката използва точно тази дума – неуспех (на руски – сбой), или поне така беше преведена. Днес си направих труда да погледна в синонимния речник и видях, че в нашия език синоними на тази дума са и крах, крушение, фиаско.

Спомних си за лекцията тези дни, когато Европа настръхна от преживения от стотици жени ужас в новогодишната нощ в Кьолн. Спомних си и финала на лекцията, когато г-жа Темпел ни увери, че всяка държава, стремяща се към демокрация, е длъжна да държи сметка за програмното обезпечение – населението, живущо на нейната територия, и преди всичко да изповядва върховенството на човешкото достойнство над всичко останало. Всичко това съчетано с независими и обективни медии.

И се замислих колко от тази универсална рецепта спази немското правителство. Кой трябваше да пази достойнството на тези жени, къде беше независимата немска журналистика тези пет дни на медийно затъмнение. Кой в крайна сметка е виновен за хардуерния крах в тази прехвалена и сочена ни за пример демокрация по немски? Ако се върнем на първата метафора със здравето – още ли не виждаме огромния цирей, който расте и скоро ще се пръсне и ще ни залее с отрова.

Атанас Зафиров е народен представител от “БСП Лява България”

източник: Дума