България, Политика, Свят

Атанас Зафиров: България да бъде защитник на правата на българите в Молдова

0

В Молдова живеят около 65 000 етнически българи, основно в района на Тараклия, като почти половината от тях вече притежават българско гражданство. В началото на април 2013 българското малцинство в Молдова поиска от правителството в Кишинеу да му предостави автономен статут. Това предвижда законопроект на съветниците от Районния съвет на Тараклия, който обаче може да бъде ликвидиран в хода на набелязаната за 2015 териториална реформа в страната. Законопроектът предлага Тараклийският район да получи статут на административна автономия в рамките на своята територия и да стане център на национално-културната автономия на българската общност в Молдова.

Обръщението на съветниците за приемането му е свързано с 200-годишнината от основаването на Тараклия, която е национална културна област, включваща географски селища с компактно българско население, с някои специфични икономически и социални връзки, исторически, културни и езикови традиции. Българите започват да се заселват в околностите на Тараклия по време на руско-турските войни през 1769-1791, като този процес продължава до 60-те години на ХІХ век.

Днес в Тараклийски район живеят около 70% от всички молдовски българи. За разлика от много други емигранти , българите запазват и традициите, и езика си и притежават ясно изразен национален облик, въпреки че от няколко века живеят в чуждоезична среда. На проведения през април 2014г общобългарски събор в гр. Твърдица, на който имах удоволствието да бъда гост, основния разискван въпрос и първа точка от дневния ред беше именно : „ Обсъждане признаването от Парламента на Република Молдова на законопроект за „Особен статут на Тараклийския национален-културен район“.

Дискусията за методите за постигане на крайната цел беше бурна, на моменти крайна. Ясно се оформи теза, изразяваща опасенията на голямата част от участниците в събора, съгласно която европейската перспектива на Молдова би могла да доведе до асимилация и румънизация на населението на Републиката, като примери са съдбата на унгарското малцинство в Румъния, предложеният от прорумънската Либерална партия Законопроект № 135 „За езиковата политика в Република Молдова”, многократните изказвания на румънския президент Траян Бъсеску за асимилация на Молдова в рамките на ЕС/ проект недостатъчно добре приет и в рамките на самата румънска политическа класа/, примери доказващи опасността от румънските експанзионисти. Харесва ни , или не, ясно беше заявено, че при стартиране интеграция на Молдова в ЕС , последвана от активиране на румънските и молдовски „юнионисти” е напълно реална възможността от присъединяване на Тараклийски район към Гагаузия(автономна територия на Молдова, в която българите са 6% от населението), едновременно с обявяване независимост на обединената автономия. Сценарий, подсказан още с проведения през февруари тази година референдум, където над 98,4 на сто от избирателите в молдовския автономен район Гагаузия гласуваха за включване в Митническия съюз (Русия, Беларус, Казахстан), като за влизане в ЕС се обявиха около 2,7 процента. Идеята за “отложен статут на автономия”, който дава на автономния район право на самоопределение, в случай че Молдова загуби независимостта си, бе подкрепена от 98,9 процента гласоподаватели при активност над 79,4 процента от списъчния състав. На самото събрание в Твърдица имаше и предложение, подкрепено и от кмета на града, веднага да се отиде на подобен сценарий, като в крайна сметка подкрепа получи по-мекия вариант на първоначално заложените искания.

Подобни опасения в крайна сметка не са лишени от основания, на фона на засилващите се панрумънски нагласи и от двете страни на границата, които в своята крайност напълно отричат молдовския език и нация, обявявайки ги за изконно румънски. Ясно е при подобен подход към основното население, какво би могло да очаква малцинствата. Видно подобен сценарий се ползва с негласната подкрепа на САЩ и ЕС, като част от проект“ Велика Румъния“, източен щит срещу Русия. Ето защо , заявеното от Президента Тимофти уверение за запазването и съхраняването на духовната и културна идентичност на етническите българи в Молдова, е добро, но също така е важно да се държи сметка на посочените по-горе реалности и настроения , за да бъде наистина България защитник и гарант на демократичните свободи и права на нашите сънародници в тази не много стабилна част на Европа.


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кого бихте подкрепили за Кмет на Бургас на изборите?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега