Бизнес, България, Общество

Отпускът на раздора

0

Трябва ли за времето на майчинство допълнително да се начислява и платен годишен отпуск, който да се ползва след това. Дебат около този въпрос предизвика решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. То е от началото на октомври и е по румънското дело (C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu). В него се казва, че не противоречи на правото на ЕС разпоредбата в румънския закон, според която времето на родителския отпуск за гледане на дете не се взема предвид при определяне на платения годишен отпуск. Според решението това право се признава за времето на отпуска за бременност и раждане, но не и за майчинството. Всичко това стана повод и за призив на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) към вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков – бизнесът поиска промени в Кодекса на труда, с които и в България да се премахне правилото за начисляване на платен годишен отпуск върху майчинството. 

Съдията срещу съда

Делото пред СЕС е по запитване на румънски съд във връзка със спор между румънска съдийка, окръжния съд в Ботушани, в който тя работи, и Министерството на правосъдието. През 2015 г. съдия Мария Дику се връща на работа, след като е ползвала около една година отпуск след раждане на дете. Първоначално тя е била 4 месеца в отпуск по майчинство от 1 октомври 2014 г. до 3 февруари 2015 г. (аналог на нашия отпуск по бременност и раждане), а след това и седем месеца (от 4 февруари до 10 септември 2015 г.) е в родителски отпуск за отглеждане на дете до две години (аналог на отпуска за гледане на дете до 2 години по българския Кодекс на труда). След това съдийката иска да ползва и 35 дни платен годишен отпуск – пълния размер, който се полага на магистратите в Румъния, като претендира при определяне на размера на този отпуск да й бъде зачетено като отработено време и отпускът за гледане на дете. Това обаче й е отказано от съда, с аргумент че периодът на родителския отпуск, който тя е ползвала през 2015 г., не може да се зачете за действително полагане на труд при определянето на правото на платен годишен отпуск. Според румънското право „за престиран труд“ при определянето на размера на платения годишен отпуск се признават отпуските по болест, по майчинство (бременност и раждане), за рискова бременност, за гледане на болно дете, но не и родителският отпуск. Така се стига до делото в СЕС, по което съдът приема за допустима и в съответствие с правото на ЕС разпоредбата в румънския закон, според която при определяне на правото на платен годишен отпуск периодът на ползвания родителски отпуск не се взема предвид като период на действително полагане на труд.

Решението на Съда в Люксембург

Целта на платения годишен отпуск е работникът да може да си почине от полагания труд, а родителският отпуск не е време на реално полаган труд. Действително има други видове отпуски – по болест, за бременност и раждане, които се приравняват на действително положен труд за целите на определяне на годишния отпуск, но разликата между тях и родителския отпуск е, че това са състояния, в които работникът обективно не може да изпълнява трудовите си задължения, тяхното настъпване не зависи от волята на работника и по принцип е непредвидимо. Това обаче не важи за ползването на отпуск за гледане на дете – то не е непредвидимо и по правило зависи единствено от волята на родителя да се грижи за детето си. С тези аргументи СЕС заключава, че родителския отпуск, който е ползвал съответният работник през дадения период, не може да се приравни на действително полагане на труд за целите на определянето на правото му на платен годишен отпуск. Това обаче не важи за отпуските по болест и по бременност и раждане, по време на които работникът не е свободен да реши дали да полага труд.

Важно е да се каже, че в самото решение на СЕС се сочи, че както Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, така и Рамковото споразумение за родителския отпуск от 18 юни 2009 г. предвиждат, че държавите членки са свободни да прилагат или въведат и по-благоприятни за работниците и служителите разпоредби. В този смисъл СЕС приема формулата на румънския закон, който не зачита времето на родителския отпуск при определяне на размера на платения годишен отпуск, за съответна на правото на ЕС, но това негово решение по никакъв начин не задължава нашата държава да променя законодателството си, което е доста по-либерално от това в Румъния.

Българският закон

Съгласно чл. 163 от Кодекса на труда майката има право на 410 дни отпуск поради бременност и раждане, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Това означава, че този отпуск условно продължава, докато детето навърши 1 година. След това майката има право и на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164 КТ). В нашето право и съдебна практика е трайно закрепено правилото, че както времето на отпуска за бременност и раждане, така и на отпуска за гледане на дете до 2 години, доколкото се зачитат за трудов стаж, се признават при определяне на размера на платения годишен отпуск. Става въпрос за еднократно (непосредствено след майчинството) ползване на платен годишен отпуск, полагащ се за една година (минимум 20 календарни дни), което е времето на отпуска за гледане на дете.

Разширяване на дебата

В позицията на АОБР обаче се настоява, като се приложи минималният стандарт, който СЕС очертава, да се отчете, че всички платени и неплатени отпуски за гледане на дете до 8-годишна възраст, позволени от КТ, не трябва да се зачитат за платен годишен отпуск. Тук влизат отпускът за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство (чл. 164а), отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 164б), неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст в размер до 6 месеца за всеки родител (чл. 167а), който по българския закон също се зачита за трудов стаж. Отчитането на тези отпуски за платен годишен отпуск не трябва да се урежда императивно от закона, а да „бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне“, пише в позицията на АОБР. Мотивът на работодателите е, че този тип социална политика на държавата „неоправдано прехвърля финансова тежест върху работодателите“.

„Предвид демографската криза и спада на раждемостта всички мерки, насърчаващи увеличаването на нацията, са добри. Така че според мен трябва да се внимава много и да не се стига до премахването на този текст. Но аз си давам сметка, че в случая разсъждавам повече държавнически, а не частнособственически. От гледна точка на частния личен интерес на работодателя изискването е натоварващо. Но смятам, че трябва да се гледа по-отвисоко, по-надалеч, защото държавата няма да свърши с нас“, коментира за „Капитал“ и Кирил Вътев – съсобственик на месопреработващата фирма „Тандем В“:

Решението на СЕС поставя нещата на съвсем нова плоскост и предвещава остри спорове между работодатели и синдикати, при които Министерството на труда (МТСП) най-вероятно ще наблюдава отстрани. Но въпрос на „Капитал“ за позицията на МТСП в сряда оттам отговориха, че темата тепърва ще се обсъжда. „Предстои да се организира среща между МТСП и социалните партньори, на която ще стане ясна посоката, в която ще се върви“, се казва в изявлението.

източник: Капитал


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега