Бургас, Интервю

Митко Иванов: Няма европейски град, който да не отделя внимание на старата си архитектура

0

Митко Иванов е художник. Занимава се с иконопис, църковна стенопис и реставрация на икони и картини. Ръководи „Дружество на художниците – Бургас” от 2012 г. Поема организацията с амбиции да подобри финансовото състояние, да я отвори по-широко към младите членове и кандидат-членове, към обществеността. Възстановяването на творческата активност в Графична база „Тодор Атанасов” също е важен пункт в дейността на организацията. Историята на Бургас е другото пристрастие на Митко Иванов.. Той е автор на книгата „Загадъчният град”, както и съавтор на капиталното издание „История на Бургас”, съвместно с проф. Иван Карайотов и Стоян Райчевски. Интересът ми към професионалната му и обществена дейност е породен от активното промотиране на художествените творби на негови колеги, както и от участието му в Гражданския съвет към Реформаторския блок в Бургас.

Г-н Иванов, какви са накратко историята и състоянието на творческата група на бургаските художници и кои бяха акцентите в работата ви през отминалата 2014 г.?

„Дружество на художниците – Бургас” е най-голямата арт-организация в Югоизточна България. Създаването му датира от края на 50-те – началото на 60-те г. на ХХ век и е свързано с името на големия Петко Задгорски. Не по-малка следа в историята му оставиха Георги Баев, Генко Генков, Стоян Цанев и други имена от европейски калибър. Днес Дружеството обединява около 130 членове, от които 100 организирано участват редовно в дейността му. Членовете на Дружеството са носители през годините на стотици награди от национални и международни прояви. Тъй като тяхното изброяване е практически невъзможно, ще спомена само авторите /бивши и настоящи членове/, носители на международни награди: покойните Георги Баев и Ненко Токмакчиев, както и Стоян Цанев, Иван Бахчеванов, Красимир Зинин, Кръстю Тодоров,  Георги Динев, Огнян Петков, доц. Димо Колибаров, Андрей Янев.През 2014 г., освен редовните изложби, важни предизвикателства за нас бяха голямото наводнение на 6 септември. Наложи се да изпомпваме от помещенията в Графична база „Тодор Атанасов” десетки тонове вода.  Преодоляване на хроничните финансови дефицити, поне частично, беше другият ни проблем за решаване.

А какви изложби направихте през годината и какъв беше отзвукът от тях?

2014 премина под знака на най-голямата ни проява – Национална изложба-биенале „Приятели на морето”. Тя беше възстановена през 2004 година, съвместно с Община Бургас, след 20-годишно прекъсване. Това е една от най-престижните извън столични прояви на изкуството в България. Провежда се традиционно на всяка четна година, с връчване на няколко престижни награди. Несъмнено Биенале-2014 премина при голям успех по всички показатели: общо равнище, брой участници, заявен интерес от автори, посещаемост, размер на наградния фонд, издаден каталог. Получени бяха 490 творби от 275 автори. От тях бяха селектирани 250 произведения от 204 автори. Деветчленно жури с авторитетния председател проф. Андрей Даниел номинира и отличи авторите в различните категории. Плевенската художничка Долорес Дилова спечели Голямата награда в категория „Живопис” с платното си „След лятото 1”. В раздел „Скулптура” се наложи Гълъбин Христов с произведението си „Останки”. Сред графиците за най-добър беше обявен Васил Колев – Васило за творбата му „Моите къщи 1”. Отличието на “Гранд хотел Поморие” беше присъдено на Румен Панайотов  за мраморната му работа „Море”. Наградата за млад художник на СБХ беше присъдена на Николай Ангелов-Гари от Бургас за творбата му „Дом”. Отличието на галерия „Алфа арт” от Ню Джърси, САЩ, БХГ и Дружество на бургаските художници отиде при Дора Славова от Бургас за диптиха й “Морето винаги е между нас”. Като добавим и награда на Областна управа за Йордан Ангелов от Бургас, можем да изтъкнем изключително успешното представяне на бургаските автори.Изложба „Литография“ – Графични бази в България, по инициатива на секция „Графика и илюстрация” към СБХ, беше втората ни национална проява.  Тя се откри в нашата галерия на „Александровска” 22 на 31 март 2014. Целта беше да фокусираме общественото внимание върху постиженията на всички графични ателиета в страната, между които нашата Графична база „Тодор Атанасов” заема почетно място. Премина при безспорен успех, с многобройни положителни отзиви.

Нужно ли е създаването на обществено-държавен орган с участие на архитекти, дизайнери и художници, който да е фактор при естетическото изграждане на градската среда?

Да, нужен е такъв орган. Работещата според мен формула е създаване на Консултативен съвет за естетическа градска среда. Той не може да има санкциониращи функции, но може да бъде много влиятелен и авторитетен, ако бъде скроен по мярка. Ако бъдат поканени имена от висока класа, каквито в Бургас има. Сериозни резерви имам обаче до колко общинската власт е готова да преглътне създаването на такъв съвет. Философията на чиновника е друга – с кого би могъл да работи по-успешно и по-лесно. Но не това е най-важно, в повечето случаи. Гражданското общество трябва да наложи и отстои своите интереси.

В такъв случай как работи организацията ви с Община Бургас и провеждате ли обсъждания по значими обществени проекти?

Ние сме партньори с Община Бургас в повечето значими наши прояви. През 2014 Общината беше и най-големият ни спомоществувател. Взаимодействието ни обаче може да се подобри много  повече. Общинският чиновник, например, не намира за нужно да ни информира за други значими арт-проекти, дори когато те пряко засягат нашата работа. Обсъждания се правят, но много често формално. От това всички губят. Примерите са много: обсъждане за бъдещето на Фрегатата; обсъждане на вече одобрения проект за Градска галерия при Часовника; обсъждане естетизацията на „Тройката“. Все формално проведени и съответно – конфузно завършили прояви. А имаше ли обсъждане относно възстановяване паметника на Коджакафалията – най-големият дарител на Бургас?!

Какво е взаимодействието ви с архитектите, специално по художественото оформление на важни публични места?

Дейността ни с архитектите е доста близка по характер. Имаме добро колегиално и приятелско сътрудничество. Не сме обаче еднакво позиционирани в обществото. Дейността на архитектите е пряко свързана и зависима от разрешителни на общинската и държавната администрация. Ние пък сме много по-независими, съответно – по-свободни и по-критично настроени. Въпреки това имахме съвместни прояви и декларации – относно споменатите проекти за Галерия и за реконструкция на Тройката. За съжаление, с малки изключения, нашите декларации и становища бяха пренебрегнати.

Да разбирам ли, че конкретно в проекта за „Тройката“ мнението ви дали да остане там „Альоша“ изобщо не е взето пред вид?

Не, не е. Общинската администрация избягва да поставя щекотливи теми, дори когато са незаобиколими. На обсъждане преди реконструкцията на „Тройката“ (ако е имало такова) не сме били поканени. Така Бургас, освен че се сдоби с няколко МОЛ-а в супер центъра си, остана единственият в България град, който е поставил на най-централния си площад огромен грозен символ на чужда армия. Така неволно  Общината става съучастник във фалшифицирането на историята и паметта – както на пострадалите от комунистическия режим, така и на всички граждани. Тук никога не е загивал съветски войник, ако изключим разстреляните изнасилвачи и мародерите над мирно население. Другите жертви са отровилите се с метилов алкохол съветски войници, които преди това разстрелват склададжията, опитал се да предотврати отравянето им. На тях ли е посветен този отблъскващ монумент?

Тази Ви позиция не дефинира ли ясно разделението в обществото ни за ролята на съветската армия у нас през 1944-1947 г.?

Исторически доказана е нейната окупационна същност за насилствено налагане съветизацията на страната ни. Жалко е, че много хора все още приемат този паметник като символ на уж освободителната й мисия, при доказаното намерение на Сталин още в 1941 г. Бургас и земите на юг да бъдат предадени на Турция. Земите на нашия Бургас и цялата област! Добре, че Англия не приема този негов план.

А как оценявате отношението на местните власти към опазването на старата архитектура в Бургас – до колко е реален и успешен стремежът за вписването й в съвременния облик на града или има други тенденции?

Няма европейски град – средище на сериозни културни събития, който да не отделя специално внимание на старата си архитектура. Освен Бургас. Дори и след епохата на презрелия социализъм, когато бяха унищожени цели квартали с прекрасна бургаска архитектура, все още имаше съхранени вековни сгради и чудесни архитектурни ансамбли в града. Днес все по- трудно се намира пресечна точка между интересите на обществеността и частното предприемачество. Унищожението продължава. Кметът Димитър Николов неведнъж декларира интерес за опазване на старата архитектура. Идеята обаче за обявяване на още по-специален статут на стария Бургас (резерват?) умря още при раждането й през 2007 г. Последната каменна нерелигиозна сграда на Бургас от ХIХ век – зад Стария съд, както и три от най-старите къщи-паметници – последната дървена къща на „Морска“ 36, на „Славянска“ 37 и тази на ъгъла на „Гео Милев“ и „Иларион“ – бяха разрушени през последните 5 години. Относно последната сграда г-н Николов заложи името си, че лично ще се интересува дали ще бъде възстановена външно на 100 процента, каквото е изискването на закона.

Трябва ли художникът да бъде ангажиран с обществено-политическа дейност? Ако има ваше представителство в Общинския съвет, решенията му как биха изглеждали с вашето експертно становище?

Да, очевидно художникът трябва да бъде ангажиран. А за експертно представителство в Общинския съвет едва ли ще бъдем поканени. Дано да греша. С нас се работи трудно, но успешно! За щастие, част от хората на духа имат достатъчно самочувствие и намират начин да извикат своята воля в името на обществения интерес. И така трябва да бъде.

Интервю на Киро Проданов с Митко Иванов, председател на „Дружеството на художниците – Бургас“.

––

P.S. Благодаря на Митко Иванов за отделеното време и за откритата и честна позиция. Общуването с хората на свободния дух несъмнено оставя следи в съзнанието и в начина на мислене. За хората във властта това е наложително. Защото виждаме резултатите когато властта не съизмерва  амбициите си с хората на изкуството и културата при налагане на едни или други решения. Остават уродливите отпечатъци на политическите идеологеми за сметка на разрушено архитектурно наследство. А просперитета на обществото е в надграждането и в създаването на неразривна връзка между традиционното българско наследство и модерната европейска мисъл в създаването  на хармонична градска среда.


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега