Бургас, Интервю, Топ новини

Кристиян Трифонов, МСДС: Има нужда от обединение на дясната общност

0

СДС се готви за своята тематична конференция тази неделя в София. На нея партията ще вземе решение за пътя си и евентуалните коалиционни партньори. В навечерието на 10-ти ноември се срещнахме с председателя на Младежкото СДС в Бургас – Кристиян Трифонов, за да разберем какви са били неговите мотиви да стане част от СДС и как вижда той бъдещето на партията.

Какво ви накара да станете част от СДС?

Възпитан съм в среда, която предразположи моето желание за членство в СДС. Консервативните идеи, зад които застава СДС, съвпадат, по един или друг начин, с възгледите ми. Станах член на СДС през 2012 година, момент, в който партията беше в тежко положение. Именно това ме накара да стана част от нея. Мотивиращо е да откриеш смисъл в трудните за постигане неща. Има една мисъл, клише някакво, което гласи, че няма невъзможни неща. Те просто отнемат повече време, за да се случат. Днес, в навечерието на тридесетата годишнина от началото на Демократичните промени, виждам че правото на свободно мислене, не е подарък, не е спуснато “отгоре”, а е нещо, за което трябва да се бориш всеки ден, във всеки един възможен момент. Това желание за промяна виждам, именно, в Съюза на Демократичните Сили.

Кой, според вас, е най-големият успех на СДС в годините назад?

Как ви звучат думите: “Днес, 7 юни 1990 година, в София, на предизборен митинг, излязоха около един милион души, в подкрепа на Демократичните промени”?

Според мен няма такова понятие като “Най-голям успех”. За успехите на СДС може да се говори много, като започнем от двете кръгли маси, проведени между членове на комунистическата партия и видни интелектуалци, симпатизанти на СДС, преминем през един от най-големите успехи на СДС, а именно Премахването на член Първи от Конституцията на тогавашната Народна Република България и последвалото преименуване на Република България, за да достигнем до най-убедителната победа в историята на СДС – избирането на Президента Петър Стоянов начело на Р България. Няма как да пропуснем да споменем и Правителството на Обединените демократични сили (ОДС), което на практика започва най-болезнените и неотложни реформи от 10 ноември 1989 година, насам. Не можем да премълчим и факта, че на това правителство се пада тежката задача, да се справи с банковата криза, завещана от правителството на социалистите, в лицето на Жан Виденов.

Всички знаем какво се случи после. СДС плати цената на непопулярните мерки, които правителството на ОДС бе длъжно да предприеме. Но вече беше късно за връщане назад. Или за отстъпление. СДС винаги е било близо до хората, особено до тези, които не чакат Държавата да се погрижи за тях, а разчитат на собствените си сили.

Кои трябва да са основните приоритети на СДС в момента, според вас?

СДС трябва да продължи да съществува. Казвам това, защото през последните години ставаме свидетели на едно опасно явление – зараждане на псевдо патриотични и популистки партии и/или коалиции, които, до голяма степен са във вреда на демократичното развитие на страната. СДС трябва отново да се превърне в онзи коректив, който да се бори за нормалното в политиката. Без гръмки обещания, без излъскани лозунги. Пред СДС отново се отваря възможността да защитава Демокрацията в Република България. Така, както е било и през 1989, и през 1997 година.

Един от основните приоритети на СДС е утвърждаване на пътя, по който сме поели, а именно членството на България в ЕС, влизането ни в Еврозоната, приемането ни в Шенгенското пространство и воденето на още по-активна външна политика, що се отнася до въпроса със Западните Балкани.

СДС трябва да заложи на доста активна и ефективна реформа, в сферата на Образованието. Изобщо, всички политически сили от така наречения десен спектър на политиката, трябва да издигнат Образованието на обществото на първо място. Радвам се, че ние, младежите от СДС, вече работим в такава насока, за подобряване на връзката Бизнес – Образование. Защото, според мен, активно учащите, особено в професионалните гимназии, трябва да бъдат близо до реалния бизнес. Още повече, те трябва да са част от него, за да придобият нужния опит, който ще им бъде от огромна полза, на един следващ етап от тяхното развитие.

От СДС трябва да предложим и промяна в здравния модел, по който се случват нещата в здравеопазването, към момента. Личното ми виждане е ЗА демонополизиране на Здравната каса, както и постепенното преминаване, към модел със задължителни здравни застраховки и гаранции, от страна на Държавата, че спешната помощ е неотложна и че ще бъде достъпна за всички граждани, без значение техния социален статус, етнос и т.н.

Около какви каузи трябва да се обединят младите в СДС?

Вече ви споменах, че моето виждане за кауза на СДС е реформа в Образованието, както и сближаване по оста работодатели-ученици/студенти. Идеята е да работим на принципа “Млади за младите”, или казано с други думи, трябва да съумеем да събудим интерес, в младите, към заобикалящия ги свят. Към всичко, което зависи от тях, или от което зависят те. Мечтата ми е, един ден, в училище да има часове по дебати, по решаване на реални житейски казуси, т.е. училището да подготвя по-скоро готови за живота хора, а не просто да им поднася едни сухи данни, факти и информация, за неща, които, в повечето случаи са далеч от тях като интереси и очаквания.

Ние, от младежката организация към СДС, трябва да се борим за повишаване финансовата култура на младите. Какво имам предвид. Проблемът с необслужваемите кредити и кредитната задлъжнялост на все по-млади хора. Това, според мен, показва липса на достатъчно познание в сферата на управление на личните финанси, допускане на по-големи разходи, отколкото приходите на младия човек могат да му позволят. Всичко това се случва заради забързаното ежедневие, в което живеем и желанието за бързо, почти моментално удовлетворяване на нуждите, на подрастващите.

И още една кауза, на която, според мен, трябва да се обърне внимание. Задържането на младите, тук, в България. Когато осигуриш нормално развитие на един човек, когато му покажеш, че той е важен и значим за бъдещето, когато го допуснеш до вземането на важни решения, като, да речем, участие в изборния процес, ти му показваш другото лице на живота и му даваш алтернатива, да не бърза с изхода, водещ към Терминал 2.

Какво е вашето виждане за възраждането на СДС?

Знаете, че над входа на сегашния Парламент, стоят думите “Съединението прави силата”. Именно това си мисля, че трябва да стои в основата, в основното ни разбиране за Свобода и Демокрация. Това, последното са все ценности, зад които СДС е заставало и застава, във всеки момент от своето съществуване. Но, моето лично убеждение е, че за да съумее да ги отстоява безкомпромисно, в сегашната политическа действителност, СДС трябва да премине през един много сложен и труден процес на вътрешно обединение. Като казвам нужда от “вътрешно обединение” не визирам само процесите, които текат при нас, а подчертавам, че имаме нужда от обединение на цялата консервативна дясна общност. Само така можем да сме силата, или иначе казано, истински Съюз от Демократични Сили, който едва тогава би могъл да претендира за легитимното право, да представлява свободните, мислещите хора. Как може да се случи това обединение и както вие казахте – възраждане на СДС? Много просто е и, същевременно – много ефективно – просто трябва да загърбим егото си за момент и да направим усилие да изслушаме отсрещната страна, която, оказва се, че е част от същата монета, от която сме изсечени и ние.

Как се вписват младите хора в процеса на възраждане на СДС?

Знаете ли, историята ми е нещо като хоби, а пък и в часовете по нея, особено в гимназията, съм научил много. Като започнем от теориите за съществуването на Велика България, преминем през свидетелствата за създаване на първото българско царство, след това през Средновековието, робството, Възраждането, за да достигнем до възстановяването и обявяване на Царство България като независима Държава, винаги съм учил подробно и с внимание към повечето детайли. Но, едно нещо ми направи впечатление още тогава. В момента, в който стигнахме до раздел 1944-1989 г., ние го прескочихме и отидохме директно на 1989-2000+ година. Това ме озадачи. Защо трябва да се премълчава част от нашата история? На кого е удобно това? Отговор не получих. Но това, ако дотогава съм изпитвал съмнения, какви са моите възгледи, ме подтикна да потърся отговорите и да заема по-категорична позиция. И след като разбрах, че на много хора не им е удобно да казват истината за този период, или пък че не искат да преподават, позовавайки се на източници, препечатани текстове от учебници, издавани като тогавашна форма на пропаганда, прикрита зад името История, осъзнах, че Истината не трябва да се забравя, в никакъв случай.

Не трябва да забравяме срамните страници от българската история като т.нар. народен съд, където без никакво Правно основание и причина, са “осъдени” на смърт хиляди набедени за виновни граждани, дръзнали да не се съобразят с новата политическа реалност. Престъпник ли си, ако не си съгласен с нещо? Или ако не се вписваш в историческата епоха, в която живееш? Ще ви дам пример: всички помнят Жана Д’арк, но никой не помни кой е бил палачът и.

Въпреки че аз самият не съм бил роден по време на тези събития, чувствам за свой дълг да разкажа, на все още неродените, за това, което е било. За да помним. Не за да се търси мъст или някакво противопоставяне. А за да не забравяме. И да не допускаме това да се случи отново.

Такава според мен трябва да бъде ролята на младите в дясното пространство. Трябва да помним историята, за да може тези след нас да не допускат грешките, на тези, преди нас.

Та, на въпроса ви, само така виждам, че можем да помогнем за Възраждането на СДС. Като припомняме постоянно на младите, какво е било и не допускаме повече разделение, насаждащо омраза сред обществото. Защото “Съединението прави Силата”.


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега