България, Интервю, Политика

Ген. Съби Събев: С договора за ремонт на самолетите МиГ-29 ставаме ненадежден съюзник в НАТО

0

Договорът с фирмата РСК МИГ ще забави значително придобиването на нов боен самолет по натовски стандарти.

Президентът Радев мълчи за ремонтите на МиГ-29 и за това рамково споразумение с руска фирма, казва пред Мая Георгиева Faktor.bg първият българския генерал в щаб квартирата на НАТО и член на Атлантически съвет на България

– Ген.Събев, Руската федерация разглежда НАТО като неприятел във военната си доктрина. Кремъл организира убийства на територията на държави от Алианса. Преди дни обаче Министерство на отбраната подписа рамково споразумение с РСК МИГ за ремонт на самолетите МиГ-29. Това разумен ход ли е на българския министър на отбраната?

– От геополитическа гледна точка това е неразумен ход, който ще предизвика редица въпроси у нашите съюзници в НАТО и ЕС. Но като че ли страната не вижда в този момент, с това ръководство на министерство на отбраната друга опция. А такива обции имаше, но по една или друга причина бяха изместени в страни. Това рамково споразумение с РСК МИГ не е в интерес, както геополитически така и политически, на България, но  много повече е в интерес на РСК МИГ. Мога да дам няколко данни в подкрепа на това. Общият годишен нальот, който се осигурява в това рамково споразумени, не е в състояние да осигури една добра летателна подготовка на летците от изтребителната авиобаза. Така на пример на един боен самолет годишно се осигуряват 83 летателни часа, а на един учебен боен самолет – забележете – 150 часа. С тези 100 часа за 12 бойни самолета може да се поддържа подготовката на 20 летци, с по 50 часа на година, което е крайно недостатъчно. Нальотът на нашите бойни летци би следвало да бъде поне 90 часа, дори 100. Затова аз считам, че нальотът на бойните самолети трябва да бъде поне 1500 часа, за да може да се почувства по-сериозно. Другият голям въпрос е, че доставките по срочни заявки – ако нещо се повреди, а не може да бъде своевременно ремонтирано и се налага срочна заявка, тя се осъществява след 4 месеца от подписването на договора, и допълнително се заплаща с 25% над цената на съоръжението, агрегата или резервната част. Другото което е, че ако България реши да лети малко повече над 1450 часа, тя трябва да плаща почти двойно, тоест, стойността на един летателен час става вече 11 325 евро, докато в рамките на 1450 летателни часа цената е някъде към 6 250 евро. Това от икономическа гледна точка е доста неизгодно. Освен това  единичните цени на предоставено имущество, услуги и резервни части нарастват на база на цените на първоначалната с 9%, така че в края на четвъртата година общото нарастване на цените на тези услуги и части ще бъде с 27% отгоре. Притеснителен е и фактът, че  в рамковото споразумение няма клаузи за неустойки при неизпълнение на ангажиментите, поети от РСК МИГ в рамките на тези 1450 часа. Но пък има двойно увеличение на цените на летателен час, ако решим да летим малко повече. Всичко това, а и намерението на министър Каракачанов да използва МиГ-29 до 2030 година не е никаква добра новина за експертите в България, а и за нашите съюзници в НАТО.

– Казвате, че е имало и други опции за ремонта на изтребителите, ще  ги припомните ли…

– Ами можеше да се потърсят възможности за ремонт на техниката и в Полша, и в Украйна, въпреки атаките към Украйна, че некачествено извършва ремонтите, които са обаче преди всичко от среди, защитаващи руската опция. Освен това, моето лично мнение е, че това рамково споразумение можеше да бъда за 2 години, максимум за 2 години и половина, за да може по-бързо да бъде стартиран проектът за нов изтребител и към края на втората година и половина да започне обучението с новите самолети, които ще придобием. Можеше същевременно да се отправи искане една многосъюзна, многонационална натовска ескадрила да дойде у нас, докато нашите летци овладеят напълно новия самолет и започнат оптимално добре да започнат да изпълняват задачите си в мирно време. Имаше и други опции, които за съжаление не бяха използвани, а се взе най-лесното решение. Тоест, имаме някакви самолети, които в голямата си част са неизправни, но с това рамково споразумение ще ги постегнем и ще караме както досега – без да увеличаваме нальота значително на нашите летци. А използването на по-стари самолети винаги е свързано с по-чести откази, повече ремонти. И така ще наливаме средства в поддържането на една морално и технологично вече остаряла бойна платформа, за да крепим положението, докато вземем нов самолет.

– България може ли наистина да разчита на Русия за коректност при изпълнението на подписания договор? 

– За съжаление не може напълно, защото ние видяхме при последната доставка на 10 двигателя – ремонтирани и нови, какво се получи. А и дългата практика от обслужване на нашите МиГ-29 от РСК МИГ го доказва. Разговарял съм и с техници, и с летци, които са изразявали неведнъж своето разочарование от това, че РСК МИГ не е изцяло коректна към изпълнение на договорните отношения – има закъснения, има слабости по отремонтираната техника и агрегати, не навреме се извършва доставката им. Дано РСК МИГ в този случай си изпълняват по-коректно ангажиментите. 

– Подписаният договор само за ремонт ли е или е вратичка за „дълбока модернизация”, така че да се принудим да използваме МиГ-29 до 2030 г., т.е. до края на жизнения му цикъл?

– Имаше такива намерения на министър Каракачанов, независимо, че много експерти, включително и сегашният президент докато беше във ВВС, много ясно заявиха, че модернизацията и поддържането на МиГ-29 до края на жизнения му цикъл ще струва много повече средства отколкото, ако се пристъпи към придобиването на нов тип изтребител, за който във всички случаи междуремонтните прегледи или ремонти ще са много по-малко, те имат много по-удължени срокове за използването на двигателите, предагрегатите и т.н. Това беше доказано. И ако се направи, така да се каже, втората стратегическа грешка – да се върви към модернизация на МиГ-29, това ще изисква още значителни средства и ще забави изключително много придобиването на съвременния и съвместим изтребител, от който отдавна се нуждае българската съвременна авиация, бих казал още от 2004 година – вие смятайте колко години вече България забавя този процес.

– Това означава ли, че този рамков договор може да застраши придобиването на нов самолет? 

– Ще го забави значително, което е крайно нежелателно. Ние вече 14 години сме членки на НАТО. Не може за 14 години още да не сме решили ключови проблеми на оперативната съвместимост. Ставаме крайно ненадежден съюзник в Алианса.

– Какви послания изпращаме към евроатлантическите партньори с този договор, и то в момент, когато се въвеждат нови санкции срещу Кремъл, а Великобритания гони руски разузнавачи на дипломатическо прикритие?

– Категорично мога да кажа, че е така. А посланието, което изпращаме е, че независимо че има решения от Уелс още от 2014 година за прекратяване на зависимостта от страни извън  НАТО по поддръжката на основните бойни системи и необходимостта от бърза модернизация и повишаване на отбранителни разходи, и най-вече повишаване на инвестиционните разходи за придобиването на нова съвременна бойна техника и въоръжение, ние реално ги отлагаме толкова години. Дори планът за повишаване на отбранителните разходи на 2% от брутния вътрешен продукт ние също залагаме на крайния срок, като много експерти, в това число и от Атлантическия съвет, считат, че това трябва да бъде изпълнено най-късно 2021 година, защото ние сме в много опасна технологична несъвместимост. Ние не можем да действаме съвместно с нашите съюзници от НАТО във високоинтензивни бойни операция когато и където те се наложи.  Какъв съюзник сме тогава – такъв е основният въпрос, който можем да си зададем. И нашите съюзници имат основателно право да ни го зададат. Освен това, по изпълнението на силите за оперативна съвместимост, ние нямаме на 100% изпълнена цел, поставена от Алианса, откакто сме започнали да ги приемаме. Постоянно отлагаме в годините поради това, че нямаме необхидамата техника, която ни трябва, че не сме извършили тази модернизация, която ни е необходима. И тогава възниква въпросът – що за лоялен член е България в НАТО след 14 години членство?

– Вие сте първият ни представител в НАТО след приемането на България в Алианса,  каква предполагате, че ще бъде реакцията на нашите партньори, може ли да се очакват санкции към България?

– Санкции от НАТО не може да има, защото според Вашингтонския договор не са предвидени такива. Но същевременно в периодичните отчети, които се извършват в рамките на отбранителното планиране на НАТО, там много ясно ни се казва какво сме изпълнили, какво не сме изпълнили и какво следва от това. И трябва да е ясно на всички, които се интересуват от този въпрос – че неизпълнението, примерно, на няколко цели от България, които тя е поела към Алианса, повишава общия риск. И за да се намали този риск, друга страна членка трябва да поеме тези ангажименти, които България не е изпълнила. Разбирате ли в каква ситуация се поставяме…

– Защо президентът Радев мълчи за рамковото споразумение и ремонтите на МиГ-овете, преди той често твърдеше, че авиацията ни е приземена?

– Аз считам, че като президент Радев не трябва да се намесва регулярно във въпроси, които са в правомощията на ВВС, на Министерство на отбраната. Но той трябва да прояви загриженост като главнокомандващ и ясно изразена позиция по отношение на състоянието на военните ни сили. Той няколко пъти е говорил – аз съм го чувал и слушал, че се забавя модернизацията на военно-въздушните ни сили. Но за ремонтите на МиГ-29 и за това рамково споразумение, аз не съм чул коментар от него.

– Вчера Тереза Мей призова партньорите от НАТО и ЕС да изчистят страните си от руски агенти, за да бъде разбита шпионската мрежа на Кремъл, трябва ли и България да последва примера на Великобритания?

– Считам, че България трябва да излезе с ясна позиция, независимо че българският външен министър в един пост в Туитър изрази подкрепата си към Великобритания, като наш съюзник в НАТО и все още в ЕС. На срещата на Европейския съвет, която вече стартира, Тереза Мей ще информира подробно държавите членки за покушението над Скрипал в Солсбъри, за да убеди и някои страни, които считат, че трябва да има повече доказателства. Те нарастват все повече, посочвайки ясно източника на нервно-паралитичния агент, който е военно бойно-отровно вещество, за съжаление използвано след 70 години за първи път на територията на Европа и срещу натовска държава и държава от ЕС. Това предизвиква определено обединяване, повишава солидарността сред страните от НАТО и ЕС. И аз мисля, че държавните глави в Европейския съвет ще подкрепят една обща резолюция по този въпрос. Очевидно е, че все повече страни се убеждават в заплахата от страна на Русия, солидаризират се с Великобритания, възможно е някои да бойкотират участието си в футболното първенство в Русия през 2018 и изолацията на Кремъл ще стане още по-пълна, за съжаление предизвикана от ръководството на тази държава, с тези действия, които са крайно неприемливи в 21 век. За съжаление Русия показва пълно пренебрежение към международни норми, договори, тя винаги категорично отрича всички подозрения или доказателства, които са срещу нея – както при анексията на Крим, намесата в Източна Украйна, сега при случая със Скрипал, преди това с отравянето на Литвиненко във Великобритания. Очевидно е, че Москва не иска да съдейства за изясняването на всички факти по тези крайно неприятни инциденти. И аз считам, че при тези обстоятелства ЕС и НАТО ще се солидаризират още повече. 


Напиши коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана . Задължителните полета са маркирани. *

Без монтаж

Глас Народен

Кой бургаски депутат работи най-много за интереса на бургазлии?

View Results

Зареждане ... Зареждане ...

Архив

Новини по e-mail

Абонирай се сега